Като за начало – малко имена. Вместо увод.
Ричард Бенет (китара) – опъвал за Уейлън Дженингс и Ерик Чърч, автор на великолепния албум "Code Red Cloud Nine" и наречен от списание Rhythm "златна струна".
Дани Къмингс (барабани, перкусия) – тропал по турнета за Дайър Стрейтс, Тина Търнър, Джордж Майкъл, Елтън Джон, Пет Шоп Бойс, Симпли Ред и в “Real Live Roadrunning” (2006) на Марк Нофлър.
Гай Флетчър (кийборди) – свирил за Рокси Мюзик и Дайър Стрейтс, важно лице в "Real Live Roadrunning" на Марк и копродуцент на последния му албум - "Kill To Get Crimson" (2007), по чиято презентация Нофлър се озова и в България.
Мат Ролингс (кийборди) – от бенда на Тим Макгроу (кънтрягата, дето е женен за Фейт Хил).
Глен Уорф (бас) - име, без което не минава и албум на Лий АнРаймс, Блейк Шелтън и Тим О’Брайън.
Джон Маккъскър (цигулка, ситерон: умалено доносче от извънбрачната връзка на ситар и мандолина) – фронт на легендарните шотландци Бетълфилд Бенд, чегъртал още за Линда Томпсън, Тим О’ Брайън, Кейт Ръсби и Тинейдж Фенклъб.
Дотук добре: фамилии знайни и по-малко знайни, а за някои (от вас) – и съвсем незнайни. Но изпълнители и композитори, които са върху музикалната карта в последните две, че и три десетилетия. Факт!
И, разбира се, самият шотландски боец – вечен предводител и бивш фронт на Дайър Стрейтс, китарист, вокалист, аранжор, текстописец Марк Нофлър, всъщност евреин от унгарски произход. Именно той поведе дружината из дебрите на блус-ту-рок-ту-фолк-ту-валс-ту-суинг-ту-попа. Като събра накуп толкова разнопосочни и диаметрални - музикални и чисто човешки, страсти.
Перфектно синхронизиран бенд. Диша все едно, че е общ орга(ни)зъм...
...в препълнената зала 1 на столичния НДК снощи, 11 юни 2008.
Марк Нофлър излезе с хитроумно подредена плейлиста. Хем нови парчета, хем вечните хитове на Стрейтс. Подобно Стинг, който му е приятел (виж ексклузивния разговор на “MySound.bg” с Марк в секцията ни „Интервюта”), той е от музикантите, заложили на музика-текст-аранжимент, а не изпълняващи пореден имидж плонж ката сезон. 100 процента сетивен. Излиза, пее и свири – с мноооооооого китари (основно препипва жиците на Фендер и Гибсън).
В букета, който поднесе на публиката, бяха новите пиеси (все от “Kill To Get Crimson”)- “True Love Will Never Fade” и „Heart Full Of Holes“ – с традиционни шотландски мотиви, към които гениално залепи основната тема на “Scaffolder’s Wife”. После нещо се заигра с ”Punish The Monkey“ и отиде – дявол знае къде, аз – не. За прогресарска мелодия, в която всички инструменти синхронно изкъртиха седалките под дирниците ни. “Telegraph Road” и“Sultans Of Swing”: над възможностите на лексикона ми е да обясни това цунами.
„Започна да сее трупове” тежко отрова до мен Вальо Найденов. Усещам нещо в ръката. Ракия! В бутилка от минерална вода (“Ком”). Така сме ние: “Brothers In Arms”.
След това – пак глътка. Но въздух. Акустика. Кънтрито може и да не е гадно, когато е блус.
Марк остави отворен финала на “Sailing To Philadelphia”, та да изведе оттам “Romeo And Juliet”. Ето го моментът за “Water Of Love”. А може би “Calling Elvis”, предвкусвам аз? Да, ама не. Господ – ухвадно, има други планове за моята вечер.
И уж от главата за краката (ама само така изглежда!), слайдът на Марк подема "Why Worry"... за да го метне във втората част на "Tunnel Of Love".
И да ни отведе от нирвана до самсара и обратно. Че и, подобно любимия му Ханк Марвин, с емблематичен баритон да спретне малко акустично Ошо, карайки ни отстрани да наблюдаваме собствената си суета. Без музика на медитацията нещо й липсва, без музика медитацията е малко скучна, не е жива, и без музиката медитацията става негативна.
Голяма свирня! (В афиша на прочутия фестивал "Арена: Музика").
Фин, естетски, суперпрофесионален и емоционален, Марк-ов концерт!
...Е, разбира се, как иначе, закъде без неколцина сумумтящи! Такива - музикални кютуци, чиито коментари на шоуто след неговия край – доволно общи и постни, извикаха от мен един съвсем, ама съвсем конкретен, далеч не музикален образ.
Да ме прощават дамите, ама става въпрос за чекиджията, който притиска лявата ръка между стола и бедрото – да изтръпне, па после се барва с нея. Като с чужда.
... Не било Дайър Стрейтс.
Ами да, не било Дайър Стрейтс, най ми бил Марк Нофлър.
Щото, аз да ви кажа, Марк Нофлър е Дайър Стрейтс. Както Робърт Смит е Кюър например.
Пропусналите събитието нямат резон за успокоение. Дадените за концерта левчета си струваха и последната стотинка.
Не са "Money For Nothing".