Извън НДК е русский студ -7С с пронизващ вятър, който сваля студа до -15С например.
В зала 1 е полурехаво – около 1500 души се се събрали снощи. От тях над половината са руснаци. Матрьошките от всякакъв калибър и възраст с външния си вид ме връщат в командировъчните ми дни в СССР заедно със студа.
Машина времени излизат за юбилейното си шоу един по един с половин час закъснение - в 20.30 ч. Започват с акустичен сет от три частушки, приет не очень хорошо. Вяло начало. След това продължават с брилянтно чист и мощен звук. Всички са на сцената: Андрей Макаревич – вокал и китара, Александър Кутиков – бас и вокал, Евгений Маргулис – китара и вокал, Андрей Державин – клавишни и вокал, Валерий Ефремов – ударни и един мужик на разни духови, чието име не запомних.
Не съвсем убедително продължение с песньовки, нетипични за руската душа – блус, буги-вуги, кънтри, реге, калипсо... На огромен екран, все по русски обьiчно, обявен за най-големия в България. Не е най-големият и на него с поостаряла технология се прожектира демоде анимация от 80-е. Запомнят се кадрите от песни с антивоенна тематика – „Кого тьй впечатлить хотел”.
Машина времени свири хард рок композиция на басиста Кутиков, а аз безгрешно си припявам „Might Just Take Your Live”. Макаревич казва усмихнат „развеселились” на лекото оживление в залата. Честно казано, очаквах руснаците да са в екстаз от срещата си с тази именита група, но те се държаха спокойно. Като на балет в Большой театр.
Следват няколко изпълнения от новия албум "Машины не парковать".
Лека-полека концертът се точи към дежурен бис. Следват мили сцени от соца: „Цветя от...”, което ме праща на концерт на Йосиф Кобзон пред ЦК на КПСС. Макаревич иронизира тази сценка с полягане като за казармена снимка и предизвиква бурен смях.
Бисът си го има - популярната „Поворот”. Плюс "Свеча", още малко и... край.
Вяло изпращане - все едно руснаците бързат за градския транспорт, а е само 22.10 ч. Дочувам от матрьошка „концерт классньiй”, което си е вярно, но само толкова.
Нямаше жега.
Снимки - в "Галерии".