Какво обаче се случва с необуздания британец от 17-та страница насетне, ще разбереш само и единствено от неговата биография - "Мик Джагър", която вече е на книжния пазар у нас в каталога на издателство "Еднорог".
Мая Иванова е превела цели 480 страници, написани от Кристофър Сандфорд. Неговото име е пределно известно на ценителите. А за другите да припомним: американецът е автор на книги за оригинали като Кърт Кобейн, Роман Полански, Ерик Клептън, Стинг, Пол Макартни, Дейвид Боуи и Брус Спрингстийн (Bruce Springsteen).
"... И ако се връщат към младежкия си стремеж да правят музика, по-добра от тази на околните – оказва се, че това предизвикателство не е непреодолимо – и да печелят от това, нима можем да ги виним? Ще има нови албуми на Стоунс... Тактиката им е все още успешна. И Джагър пак ще се взира през парка и терасовидните градини, отвъд "Пeръдайс Роуд", към клуба, където преди много години едно рошаво момче с пуловер е пяло блус".
Рок икона, рок динозавър, рицар на Британската империя, скандална личност, мултимилионер – в продължение на петдесет години сър Мик Джагър си остава едновременно една от най-емблематичните и една от най-енигматичните фигури в историята на рока. Тази проницателна биография рисува портрета на човека, способен да заяви: "Аз и Кралицата сме едни от най-хубавите неща, които има Англия. Аз и Кралицата".
"Имам дълга кариера зад гърба си и не съм хлапак, който следи продажбите всяка седмица... Просто правя най-доброто, на което съм способен, и оставам верен на себе си. Това ми дава истинско удовлетворение", допълва неотразимият фронтмен.
...Флуоресцентните светлини на Лондон, надиплени рюшове и мъжки боти, пренесени в провинциалния Сиатъл, годината е 1981. Ако Джагър изпитва носталгия към всичко това, то той я прикрива много умело от публиката. Към нея той се обръща с: "Е, как сте?" (в типичен негов стил) и продължава: "Ето и нещо за жените" (има предвид парчето "Let It Bleed"), на което зрителите не откликват. Въпреки че вече е натрупал огромен опит (това е 239-ят му концерт в САЩ), му се случва и да обърка нещата и се впуска в някакъв сценичен шарж – пуфти, сумти, за което също се изисква талант. Ситуацията е овладяна с поредното ексцентрично движение в началото на "Start Me Up", а когато барабанистът започва "Miss You", той се превива на две, плъзга ръце по краката си и за миг прилича на полуотворено джобно ножче. След още две парчета Джагър вече е гол до кръста, вие, коленичи на басовете, пианистът сваля палтото. След последните акорди и четиримата прави музиканти излизат напред за поклон. Джагър се навежда доземи, устните му почти опират сцената. Оттегляйки се, лицето му отново е придобило абсолютно спокойно изражение. "Не беше зле", казва той с равен, ироничен тон. Барабанистът повдига рамене. Алън "Пълен достъп" Дън подава бутилка вода. Джагър се завърта на пръсти. Двама мъже в костюми се приближават с покорни, доброжелателни лица, излъчващи огромно задоволство.
– Страхотно, Мик! – казва единият.
– Да, наистина! – потвърждава другият.
– Добре – отвръща Джагър. – Колко души е публиката?
– Седемдесет и две хиляди и петстотин... по 16 долара на човек – отговаря първият, потупвайки плоското куфарче. – Плюс тези отвън... очакваме още две, може би три хиляди.
С други думи милион долара и четвърт. Джагър измърморва нещо, а Дън го обвива с блестящо наметало, комбинация от английския и американския флаг.
– "Satisfaction" – казва той без повече обяснения. – Сега!
Джагър стои изправен, полугол, обгърнат с плаща и разговаря с финансовите си консултанти.
– "Satisfaction" – повтаря певецът, а в тъмнината, като сърца, припламват хиляди запалки. – Сега.
И отново се втурва към сцената".
"Мик Джагър" струва 19.90 лв. На български.
Той ще разлисти своята 481-та страница в лондонската "О2 арина" на 25 ноември.
Премиерата на антологията на Ролинг Стоунс "Grrr!" е днес, 12 ноември.