"Quiet March" на Милчо Левиев
Маестрото се представя със студиен албум соло пиано, едно от най-сериозните предизвикателства в джаза. За Милчо отдавна е написано всичко. Той е живял, преживял, усетил и превърнал в музика места с координати между Пловдив, Париж, Лос Анджелис и Токио. Последни бройки от някои от албумите, записани на тези места, в момента се разменят от фенове срещу трицифрени суми в долари. В книжното тяло на "Quiet March" неговият голям приятел Питър Ърскин е написал: "...неуморно следва музата си през града, през граници, океани и континенти, като никога не забравя своите дуалистини корени, а именно на български музикант, както и на джаз импровизатор от световна класа. Той е наистина уникален".
Самият албум включва 13 композиции, половината от които са нови интерпретации на оригинална филмова музика на Милчо. Заслужава да се отбележи присъствието на музикалната тема от "Понеделник сутрин", която с подчертано джазовото си звучене се превръща в своеобразен израз на бунта в "арестуваната" в продължение на 22 години (от 1966 до 1988) филмова творба. Малко след същото това "арестуване", през 1970, маестро Левиев емигрира в САЩ и името му на композитор е... изтрито съзнателно от властите от надписите на над 10 филма. В контекста на миналото "Quiet March" е дълго чакано откровение, жадувана среща с непознатия познат. От гледна точка на настоящето записът е пряк път към търсенията на поколение велики български режисьори. Съществува обаче и трето измерение – от киното ни извежда непредсказуемият, експериментиращ и обичащ приятелите си и публиката Милчо, който звучи повече от лично в неиздаваните досега "Odessa Bulgarische", "Jumping Old Men", "Slav Blues" (посветено на саксофониста Алексей Зубов), "When Are You Gonna Stop Swinging?" и особено въздействащата заглавна пиеса "Quiet March". Краят е спонтанен и абсолютно свободен. 13. Spontaneously. Защото за таланта никога не е имало граници.
"Nina" на Вики Алмазиду и Милчо Левиев
Това е проект на двама музикални съмишленици, които от над 10 години преосмислят световното музикално наследство на джаза – стандартите – посредством стотици уникални концерти. Запитан преди време на коя от известните джаз певици прилича Вики, маестро Левиев отговаря: "Вики си е Вики. Тя има специален глас, чувствен тембър и интелигентно фразиране. Не става дума за изпълнител, а за интерпретатор. Нашите срещи на сцената са безконечно импровизиране, в което гласът и пианото са равни". Албумът съдържа 11 композиции, включващи част от най-рядко изпълняваните поради сложността си стандарти и представящи квинтесенцията на сътрудничеството между два нестандартни таланта. Заглавната пиеса "Nina" е авторска. Зад името й се крие любовта на Милчо и Вики към красотата, музиката, вечните ценности на битието. С други думи, "Nina" има всички качества да се превърне в стандарт.
Записите са осъществени между 25 и 30 август в студио Perfect Records в присъствието на фенове и приятели от Франция, Холандия, Испания и България.