Серията акустични лайвове The B-Side Acoustics посрещна прекрасната Миленита снощи.

Това определено бе най-силното издание от поредицата до сега.
Вечерта в столичния клуб Mixtape 5 започна като всяка друга, плюс една допълнителна доза щастие. Все пак знаехме кого ще слушаме и мисълта за гласа ѝ ни държеше нетърпеливи и усмихнати.

Съставът, който обикновено съпровожда вокалистката, бе малко по-различен. Тромпет - Мартин Ташев, пиано – Милен Кукошаров, бас–Веселин Веселинов (Еко) и ето тук нещата са други: ударни – Димитър Семов. Барабанистът Росен Ватев, който по принцип свири с Милена, беше ангажиран извън страната. Тъй като го нямаше, отново в името на музиката - му прощаваме. Но следващия път го чакаме точно зад гърба на Миленита.

Всички са на сцената и чуваме едно нежно "Добър вечер" от русото красиво момиче.

Няколко секунди въвеждаща мелодия и последва "В наш’та уюутна махалаа..."! Веднага ни стана ясно, че сега няма да си говорим излишни приказки, а ще слушаме музика. "Чешмеджийо" откри вечерта с акустичната си версия. После Миленита представи съвсем новото си парче  - "Пия за Мария", което се върти из нета от няколко дни, както и "Feeling Blue", закачливото "Sitting On The Fence" и по- лиричната "Няма".

Около мен имаше хора, които очевидно идваха за първи път на неин лайв. Виждах изумлението от странните (с цялата ми любов, но "ще си намеря чантата, в нея е сигурно бебето” ) текстове, нон-стоп подскачащата феерия и импровизациите. Всички песни бяха леко "барнати". Съвсем в тон с темата на вечерта, музиката беше ярък акустичен щрих, допълващ мекия глас на Миленита. Един от "девствениците" ми каза: "Вярвам ѝ. Не знам защо, но каквото и да каже, ѝ вярвам”. Ето това е първо впечатление..

За радост на всички чести махмурлии - а и не само, певицата смело захвана песента "Водка". Текстът е своеобразна картина на тежките сутрини и да, много от нас се припознаваме в него.

Английски, български.. къде е испанският? А, ето го! Започва "Escalera" с леко дъб инструментал. Истинска полиглотка е тази Миленита!

Мислех си, че за нея ще е истинско предизвикателство да изпълни парчетата си такива, каквито са на запис. Разбира се, не защото не може, а защото трудно бяга от разнообразието, което за нас като публика е чудесен факт. Импровизации, танци, крещене – от всичко има.

Събитието продължава с нови песни. "София- Пловдив" е закачливо, граничещо с подигравка парче, което суперсмешно описва провинциалния начин на живот с всичките си плюсове и неадекватности. Аз съм от "там", на мен ми харесва, всичко друго би било комплекс. "Черни котараци" и "Назад" породиха последователни чувства на еуфория и меланхолия. Още по-забавната част дойде, когато изпълни един от най-горещите си проекти, в който с подчертан акцент пее за “russian girl in the western world”. Ако бях англоговоряща и ми се налага да напиша рецензия, щях да възкликна: "Hilarious". Все едно пред теб е красив стенд-ъп комик, който може да пее, да танцува, да се усмихва и в никакъв случай да не ти загуби интереса. А Миленита е само едно крехко същество. Не мина без най-гениално текстово завъртяното ѝ, според мен, парче – "Да ти го начули..."!

Естествено, че я викнахме на бис. Даже се чудя как изобщо я пуснахме да си ходи. За голяма изненада тя избра парчето, с което стана известна у нас през 2003– "Моногамни" (на снимката, дело на Тодор Петров).

Миленита е стил, музиката ѝ е химн, а текстовете – закачливи неангажиращи истини от живота.