Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години е мотото, обединяващо творбите в изложбата, която ще бъде открита в галерия "Алма Матер", Северното крило на ректората в 18.00 ч. на 18 март.
Произведенията на Михаил Груев, Боян Гюзелев, Нели Недева–Воева и Роберт Леви могат да се видят до 5 април. Проектът, който се осъществява със съдействието на УХК "Алма Матер" и фондация "Димитър Воев - Нова Генерация", е посветен на младежките субкултури в България и представя свеж микс от фотоси, артефакти и текстове на стихове и песни от времето на младежката контракултура у нас през 70-те и 80-те години на ХХ век.
В нея са застъпени основните младежки субкултури - хипари и бийтници, пънкари и почитатели на ню уейва, хеви метъли и рока, обособили се под въздействието на различните музикални течения.
Една от целите ѝ е да разгледа феномена на младежката контракултура като социално явление, като продукт на появилия се в този период разлом между младите хора в България и режима и неговата идеология.
Този контрапункт е маркиран в изложбата чрез подбрани фрагменти от терминологията на самия режим, описваща феномена с понятия като "идеологическа диверсия", "групи на нездрава основа", "битова разложеност" и т.н. Показани са емблематични карикатури, бичуващи явлението от правоверни марксистко-ленински позиции и знакови заглавия от специфичния жанр на милиционерските брошури, даващи "ключ" на властта, която се опитва да разбере и контролира проблема. Всички тези материали са любезно предоставени на организаторите от Архива на Министерството на вътрешните работи.
Настроението в тази изложба е едновременно и носталгично, и с известно намигване. Концепцията е разнопосочна, но такива бяха и самите младежки субкултури на това време, обясняват организаторите. Те нямат за цел да изградят монолитен образ на младежките движения, а да го поставят в по-широк контекст, да изразят авангардната им естетика, която те носеха при цялата си хаотичност, емоционалност и трансгресивност.
Така че в последна сметка усещането на авторите, което те се опитват да предадат и на зрителите, е напълно лично и експресивно.
Посланието е насочено към създаването на правдив образ на тази генерация, в контекста на разнопосочната й еволюция и обърканост, но най-вече на новия живот, който тя носеше.