Ако ще си говорим за музика, защото MySound.bg все пак отразява музикалната страна на събитията, първият за 2012 Sunday Art Report-аж от серията в столичния клуб "Строежа" е най-добре да се завърти около изпълнението на Пистамашина (Pistamashina).

Мосю Бичето вероятно не би се обидил, че поставяме неговото изкуство по-скоро в междинните жанрове, съчетаващи пиенето на маса с боя под маса. Но за това по-късно.

Добрият музикален улов за вечерта бяха именно загадъчните Пистамашина. Група с изключително малко гигове и изключително много фенове, група от известни неизвестни скрити зад леко плашещи маски, четирима, които изкарват дръм-ен-бейса извън пистата и го лашват в респектираща офроуд серия от джазови импровизации. Истински нинджи на алтернативния звук.

Минималистичните бийтове, изразителните и чисти барабани, експериментите на лицето Н. с глас и пултове, романтичните като френски шансон от трийсетте клавири и кривият, но някак интелигентен бас, поставиха този разхайтил се стил обратно на мястото му. Вярвайте ни, ако ние ви управлявахме, така щеше да звучи целият дръм-ен-бейс на света. Но, докато ги хвалим така разпалено, Пистамашина се изнизват без бис. Очевидно такава е подлата природа на нинджите.

Говорейки за управление, нека се отклоним за малко от музиката, така както снощи направиха двама от най-обичаните и мразени вокалисти в България. "Наръчник на кандидат-президента" се казва новото литературно произведение на Светльо Витков, а за свой официален говорител бившият бъдещ държавен глава бе избрал благородния Сър... мата Хари. Четенето за жалост бе кратко и възпитано, под звуците на патриотични и мелодраматични мелодии, естествено на акордеон. Литературната част на арт репортажа завърши с пълно помирение в политическия лагер на Витков.
 
Истинската свинщина се настани спокойно на сцената в "Строежа" малко по-късно. Вместо обещаната зимнина, супергрупата на Бичето зарадва феновете си с печено прасе. Облечени като абитуриенти (с изключение на кечистките маски на лицата си), младежите свиреха седнали около маса, която едвам удържаше нещастното животно. На публиката се раздаваха уши и опашки. Вегетарианците се кръстеха в потрес, а един от явно по-зрелите абитуриенти щастливо размахваше катетър. Към края гига на "най-добрия български ар-ен-би изпълнител" сцената се клатеше заплашително под напора на озверени в погото тийнейджъри. А бардът от Краводер бе принуден от заплахите на публиката да повтори на бис някои от възвишените си пиеси. Вместо рози, по абитуриентските сака валяха салфетки, а главата на прасето, макар и отрязана, гледаше на случващото се с благо всеопрощение.

Дотук добре, но откъде се взеха тези папуаси, ще попитате и с право. Първи думата в "Строежа" внесоха актьорите от Ха-Ха-Ха Импро театър, които откриха културната вечер със своите скечове. Папуаси сме и ние, обаче, в зоната на Студентски град. Въпреки всички опити на Бичето да ни приобщи към местните обичаи и практики (състоящи се главно в крясъци "Селяни-и-и-и" и "Мамка ви да е.а"), шокът на излизане от клуба беше непреодолим. Отвсякъде се носеше кръшна чалга, тресяща витрините на магазин, обсипан с примамливи надписи "бельо за кючек"; колите не спираха на червен светофар; глутници сплъстени кучета едва пазеха равновесие на леда...

А над целия този ужас доминираше миризмата на вкисната майонеза, вееща се като знаме над "Манджа стрийт".

Какво ни оставаше, освен и ние да се изнижем като нинджи.

Снимки - в секцията "Галерия".