Найджъл Кенеди (Nigel Kennedy) долетя в София за концерта си в зала 1 на НДК снощи заедно със своите музиканти - все от Полша, което е нормално, тъй като в момента световноизвестният виртуоз живее в Краков. Именно в полските Карпати е записан и последният му диск - двойния "A Very Nice Album" (2008), за чиято презентация 52-годишният британец бе поканен за изява у нас.
Публиката бе нетърпелива да види знаменития музикант на сцената. Но когато прожекторът освети сърцевината на помещението, се оказа, че маестрото е седнал сред зрителите.
Облечен изцяло в черно, галантно хванал електрическата си цигулка, Найджъл Кенеди започна своето кратко ухажване на нежната част от зрителите, докато постепенно се придвижваше към самата сцена, където вече го очакваше подкрепата от пиано, бас, саксофон и барабани.
Всички дошли да се насладят на класическите му изпълнения по Бах, Бетовен или Вивалди бързо превключиха на съвсем друга вълна. Завършил "Джулиард Скуул" в Ню Йорк, свирил с великия Стефан Грапели, акомпанирал на Джанго Райнхард още на шестнадесет години, съвсем разумно е да предположим, че е в кръвта на Кенеди както да импровизира с дадена музикална тема, така и да дирижира джаза в неговата най-първична, суинг форма.
Концертът бе разделен на две части. Първата бе нежна и лирична. Всяко едно изпълнение се развиваше въз основата на лек и предразполагащ ритъм, докато постепенно не стигне своята кулминация и изригне. Сетне отново продължаваше да пулсира с вдъхнатия му живот. Между това височайшият гост небрежно отпиваше от кутийката си с бира и забавляваше публиката със своя английски акцент дори по-успешно от много stand up комици.
Видимо с голямо самочувствие и в свои води, цигуларят се занасяше с музикантите си. Измежду споделените истории изпъкнаха няколко: една, която бе за барабаниста Krzysztof Dziedzic. Като бил малко дете много обичал да се бие. Именно затова майка му решила да му купи барабани, които да налага колкото си иска. И макар да бе отбелязано, че са му трябвали тридесет и пет години, за да си даде сметка, че не може да свири, Кенеди с рицарска благородност го остави сам на сцената за няколко минути, през които той навакса, счупвайки няколко палки, за всичките тези години.
Под ножа на безпощадната му сатира попадна и саксофонистът Tomasz Grzegorsk. И неговите родители му купили тромпет още когато бил малко дете. След като с изненада видели, че синът им се справя добре, решили да му вземат саксофон, с който да може вече да свири истинска музика. След кратка интермисия (по нашенски - пуш пауза) всички се върнаха, за да превключат на нова вълна. Този път такава, примесена с класика, но класика в рока. Известен с преработките си на Доорс (Doors), Джими Хендрикс (Jimi Hendrix) и Дъ Ху (The Who), Найджъл Кенеди впечатли снощи с малки сегменти от Дийп Пърпъл (Deep Purple) и Лед Цепелин (Led Zeppelin).
Ненадминат и в изкуството на самоиронията, звездата на вечерта направи въведение за това как го налягал блуса, когато сутрин се събуди и жена му каже: "Let's go shopping!". Тя, разбира се, не беше сред публиката. Между другото - един от шедьоврите в най-новия албум на Кенеди е именно "Boo Boooz Bloooze" - превъзходен класически 10-минутен блус, в който припява самият цигулар.
Но - да се върна в зала 1. Басистът Adam Kowaleski бе обвинен, че прилича на Брус Уилис. Пианистът Piotr Wylezoł сякаш го отнесе най-леко, оставайки почти невредим.
Лично аз ще запомня настоящата изява на Найджъл Кенеди на българска почва не само със спартанската ѝ дължина, но и с класическите джем сешъни като един евтин, направен в чест на евтиното френско вино божоле трик. Не за друго, а понеже прозвуча неотлежал.
Други припомняха историята на шотландеца Донован, който се преместил в Ирландия, заради данъците... още една тема, която имахме честта да чуем.