Натали Коул (Natalie Cole) излезе  на сцената в зала 1 на НДК малко след 20 часа снощи.

Жълта рокля и бляскави сребристи бижута и обувки. Ситна джаз походка и щракаща с пръсти класна дама. Концертът започна директно и без приказки. Тръгна с класическото “ Fever”. Кой, уважаващ себе си артист, не би започнал с него!? След това имаше  “добър вечер” и анонс към публиката, че тя ще чуе куп класически парчета и че тя, Натали, ще се погрижи за нас тази вечер. А ние просто да се отпуснем, да релаксираме и съпреживяваме.

Атмосферата бе повече от стилна...

Трудно е да се каже коя от песните, които именитата вокалистка изпя, беше лично нейна. Някой ще ме репликира с твърдението, че щом е предложила нещо толкова лично, то става нейно. Трудно е да настоява - принципно, коя джаз песен на кого е. А още по-неуместно е, когато знаем, че едно парче - особено пък стадарт, принадлежи повече на своя компизотор,  отколкото на конкретен изпълнител. Струва ми се, че джазът, освен че е предимно "черен", е и по някакъв начин анонимен...По-скоро е на всички! Стилът на всички големи... Но всъщност, да се опиташ да обобщиш явлението джаз, е непосилна задача.

Прозвучаха парчета на Франк Синатра, Антонио Карлос Жобим, Серджо Мендеш, Джони Мърсър, както и заглавия от великия джаз склад на баща й Нат "Кинг" Кол (Nat "King" Cole). В светлината на прожекторите дефилираха – “Smile”, “Route 66”, “The Very Thought Of You”  “L.O.V.E.”, но не бяха забравени и други класики от типа на “What A Difference A Day Make” . Някак в общата картинка липсваха комай само “Mona Lisa” и "Something For Nothing" (второто - от пробивния й дебют "Inseparable" (1975).

Неминуемо обаче, пак и пак си задаваш въпроса – достатъчно ли е да изпееш песните на Нат, който е от друга джаз планета, с гласа на Натали и да останеш в световната фонотека като голям джаз изпълнител. Всеки път си отговарях, че песните, макар и леко различни, не губят от чара си. И че-да! Достатъчно е! Те пак са невероятни. А и не всеки го може...

Накрая на първата част на концерта, великият баща се появи и визуално, на екран. А щерка му изпя и трите си дигитално обработени дуета с него - “When I Fall In Love”, “Walking My Baby Back Home” и, разбира, се най–голямата и незабравима песа - “Unforgettable”. Поредността на пиесите, впрочем, няма кой знае какво значение. По-важно е селекцията на плейлиста (виж го в края на репортажа - б.р.)

После гостенката продължи... Ако първата беше спокоен, филмов джаз - онзи от старите американски филми, джазът, който така категорично те откъсва от пошлостта и те убеждава, че любовта е всичко, за което си заслужава да се говори и пее... ех...

...То вторият час беше на бързите не съвсем джазови, по-скоро ар-ен-би, поп, фънк и дори софт рок парчета. Интересни кавъри като например "You Gotta Bе" (Дез'рий) и Бил Уитърс (Bill Withers) - "Lovely Day", концертни, интригуващо преаранжирани версии на "More You'll Ever Know", "This Will Be", "Mr. Melody", а малко по-късно и на единствения спечелен бис от публиката, странна соул версия на “If I Ever Lose My Faith" на Стинг (Стинг).

Макар че през тази част Натали Кол раздвижи публиката, най–накрая взе по-високите октави и партито стана по-динамично, това определено беше по-слабият момент от шоуто... Без спор, повече й отива да е джаз певица...

И ако все пак трябва да обобщя концерта като цяло, бих казал следното... Натали Кол на живо е от онези странни певици, които слушаш с удоволствие, но не изпадаш в екстаз. Вокалистки, от които не можеш да чуеш фалшив тон, но които не те карат да напуснеш пределите на залата. Талантливи, но не гениални. Джазовата част беше стилна и тиха, но не магична, поп рок частта - мощна, но леко безлична.

Безспорният чар на събитието снощи се състоеше в това, че Натали успешно донесе духа на великия си баща и успя да приобщи публиката към него. Това усещане - да слушаш Нат "Кинг" Коул, и да забравиш да преглътнеш, е усещане, чийто посланик в сегашни дни е неговата дъщеря. И бързам да уточня - в изкуството да предадеш на другите посланията и вибрациите на един безсмъртен дух. Което далеч не е омаловажаващо, а също толкова прекрасно, колкото самият ти да си този дух.

Така че Натали заслужи наистина томи дълбок поклон, за това, че съумява да е същинска джаз дива. Че ни разказа откровено една история за други, предишни времена... Задето ни върна в по-добрите години и напомни...

Затова този текст няма как да завърши по друг начин, освен така:

That’s why darling, its incredible, that someone so unforgettable, thinks that I am unforgettable too…

Fever
Summer Sun
Better Than Anything
Come Rain O Come Shine
Nice ‘n’ Easy
Route 66
LOVE
What A Difference
Somewhere In The Hills
The Very Thought Of You
Smile
When I Fall In Love
Walkin’ My Baby Back Home
Unforgettable
More Than You’ll Ever Know
Mr. Melody
Miss You Like Crazy
You Gotta Be
This Will Be
Lovely Day

Encore:

If I Ever Lose My Faith
Old Man