На сцената излиза Мира Ауад (Mira Awad), която казва на наш език:

"Отдавна не съм говорила български и се извинявам за грешките. За нас е удоволствие да сме при вас. Майка ми е родом от София, а баща ми е завършил медицина тук, но е от Палестина, така че аз съм микс. Ще започнем с нещо традиционно арабско.

Така започна концертът на Мира и Ноа (Noa) по случай 10-годишнината на Jazz FM радио в зала 1 на НДК снощи.

Първата песен е "Mawal Sobrali", а екзотичната й мелодия пренася слушателите край озарена от небосклона пустиня, където номадски племена разказват истории на стотици хиляди години, докато изведнъж, за приятна изненада, Мира не превключва на български с нашенска народна песен.

За втората част от увода - "After All The Night" – певицата сменя английски с арабски език, което дебело подчертава полиглотските й умения, но пък последвалата мелодия - "Dream Coming Through", звучи някак еднотипно. Типично американска балада, която донякъде разваля ориенталската магия на преживяването.

А след "Cloud", или:" тази вечер облак искри от луната, лъчезарна", с приповдигнат тон, изпълнителката подсеща публиката за каузата, която всъщност вдъхновява музикантите да творят, а именно: "В Израел и Палестина е трудно време сега, понеже и двете нации искат да правят нещата отделно, а трябва да бъдем заедно, за да има мир! Следващата песен се казва "Bukra", което означава утре. Аз мисля, че утре винаги можем да започнем нещо ново!"

След това изпълнение, съпроводено с невероятно соло на барабани, Мира продължава: "А сега с голямо удоволствие каня моята мила приятелка и страхотна певица Ноа!"

Двете се прегръщат и се поздравяват на иврит с Шалом. Ноа е с карамелен тен, а Мира е снежнобяла - като хималайски сняг.

Те представят "Will You Dance With Me", чието магическо звучене е като фелиниево съновидение с привкус на лек, парижки дъжд.

Ноа продължава сама с "I Will". Песен, която напомня на някое забравено парче от Шъная Туейн и някак отнема от чара и романтиката на вечерта, а в края на изпълнение Ноа вмята две благодарствени думи на английски за това, че сме ги поканили в нашата прекрасна държава и приканва публиката да се приближи по-близо до сцената. В един момент, с началото на следващото изпълнение –  "Mishaela", гостите започват да се приближават като омагьосано племе и започват да сядат - тип поза лотус, върху празната оркестрина. Сцената някак напомня за началото на "Цар Лъв", когато маймуната вдига малкия Симба над животинското царство.

Ноа разказва, че родителите й идват от Йемен, но тя се ражда в Израел, а после отива в Америка, обаче на седемнайсет години се връща обратно. Следващата пиеса –" Eyes Of Love", е посветена на баща й. "Yuma" е традиционна йеменска песен, на която баба й я научава, а "Child Of Men" е свежа и пролетна мелодия, в която Ноа подсвирква като лястовица, връщаща се от топлия юг.

За последните четири песни, сред които са "Shalom, Shalom" и "Ave Maria", тя кани Мира обратно в светлината на прожекторите. Двете вокалистки стискат ръце и сплитат пръсти, докато пеят за мир и проповядват разбиране в един объркан и егоистичен свят.

Всичко това в някакъв момент приема формата на парадиране, където е нужно човек да изпита само малко състрадание към ближния, за да разбере, че и той е същият като него.

Снимки на Боян Христов - в секцията "Галерии".