Носталгията е мощно оръжие и никой не знае това по-добре от организаторите на концерти.

Потвърждение е не само целият концертен живот в страната напоследък, а и конкретно шоуто Hits Only, организирано от Keen Acts. Зала "Арена Армеец" се напълни във вечерта на 29 април с почитатели на музиката, доминирала втората половина на 80-те. Характерният ритъм на евродиското се завърна с трите най-популярни дамски имена - Саманта Фокс, Сандра и Си Си Кеч. Ако нещо е липсвало, то това вероятно беше Сабрина, но да не сме максималисти.

Програмата на вечерта бе спазена стриктно. За всяка от певиците бе отделен около час. Мислех си, че ще има поне едно съвместно изпълнение, но не - това бяха три отделни мини концерта, обединени от тематиката на вечерта и спомените на стотиците почитатели в залата. Едва ли беше изненада средната възраст на публиката, нито пък долната граница - хора под трийсетте не се мяркаха. Донякъде изненада беше стабилното мъжко присъствие - поне половината фенове бяха представители на силния пол. Носталгията явно работи не само в посока големите хитове, а и кой може да забрави вездесъщите плакати по шофьорските кабинки и стените на тийнейджърските стаи.

Саманта Фокс първа се качи на сцената. За доброто настроение вече се бяха погрижили диджеите Emil Doesn’t Drive и Moustache Love, а балетът, осветлението и видеоекраните създаваха съвсем гореща атмосфера. Битанската певица изпълни най-известните си парчета - "Nothing's Gonna Stop Me Now", "I Only Wanna Be With You", "Call Me", "I Surrender (To Тhe Spirit Оf the Night)", кавър на "La Isla Bonita" на Мадона, както и "Angel With Attitude" от едноименния последен албум, излязъл преди повече от десетилетие. Гласът ѝ е позагубил формата си, но поне може да се утешим, че не пя на плейбек. За бис запази най-емблематичното "Touch Me", на което пригласяше цялата публика. И въпреки че настроение, песни и танци имаше, не беше съвсем като в дискотека, публиката още не беше достигнала състоянието, в което се отпускаш напълно и потъваш в музиката на мига.

Сандра, която излезе след това, също не успя да изведе публиката до такива висини, въпреки че започна директно с  може би най-прочутото си парче - "(I'll Never Be) Maria Magdalena", последвано от хитовете "Everlasting Love", "Hiroshima", "Maybe Tonight", "Hi! Hi! Hi!", "Hey Little Girl", вечното "In Тhe Heat Оf Тhe Night". Елегантна в черния си тоалет с дискретни сребристи орнаменти, излъчваща настроение, без да спира да се движи по сцената, от германката струеше повече зрялост и улегналост, отколкото от щурата Саманта с нейния вид по-скоро на рок дива.

Нещо се случи обаче по време на изпълнението на Си Си Кеч. Честно казано, не очаквах, че точно по време на него публиката наистина ще дивее и, както се казва напоследък, ще се "раздаде". Въпреки че и Саманта Фокс, и Сандра са чудесни и до голяма степен са запазили гласовите си данни, Си Си Кеч - артистичният псевдоним на холандката Каролине Катарина Мюлер - освен че изглеждаше прекрасно, демонстрира и най-съхранен глас. "Heaven And Hell", микс от огромните хитове "I Can Lose My Heart Tonight", "Cause You Are Young", "Heartbreak Hotel" и "Soul Survivor", после "Jump In My Car", "Strangers By Night", "House Of Mystic Lights", "Are You Man Enough"... Към всичко това - диско топки, пулсиращи светлини и публиката, скочила на крака да пее и танцува. Това вече е друга приказка, а да добавим и емоционална нотка - трогната от реакцията на публиката, Си Си Кеч дори се просълзи.

След последното изпълнение в залата дойде време за афтърпарти, а равносметката е една добре прекарана вечер и голяма вероятност за бъдещи подобни събития.

Носталгия, какво да се прави.