Типично за концертите на тази формация, и този път пространството на клуба беше изпълнено от върли фенове, всеки втори с тениска на групата. Дали от първите тиражи мърч или от някое турне, без значение, всички за пореден път установиха огромното си уважение и признателност към бандата, носейки гордо нейното име на гърдите си. Имаше обособен кът, от където всеки можеше да се сдобие с новия албум, нови тениски и потници на групата. Щандът беше едно от най-заетите места в помещението, на моменти опашките там бяха по-дълги и от тези на баровете. И как би могло да не е така, феновете на нашата метъл гордост са едни от малкото, които разбират същността на обръщението, както на любовта към техните фаворити, така и на финансовата подкрепа към тях. Васил Райков (вокали) не веднъж спомена, че това, което са те сега, е благодарение на подкрепата на всички техни приятели и фенове. Доста хора изчакаха възможността да закупят билетите си за концерта в последния момент на цена от 15 лв., за да може приносът им към бандата да е максимален.
Такава признателност и искреност може да се види само на лайв на Од Крю (снимка: Дани Свиленова). Бурната публика започна да скандира името на бандата, за да призове музикантите да се качат на сцената. Съвсем малко след 20.00 ч., както беше обявено, "семейството" се появи в светлината на прожекторите. Сцената беше грижливо подредена, имаше два паравана зад китариста и басиста, както и съвсем нов банер на бандата с логото на новия проект, който висеше зад Боян "Бонзи" Георгиев (барабани). Поздравления за дизайнерите, създали това лого, защото в него очевидно е вплетена ясна мисъл и дълбок символизъм.
Първата песен от репертоара бе "Follow Тhe Horns" от новия албум. След нея прозвучаха още няколко съвсем нови парчета, които без съмнение се приеха и харесаха от стотиците хора в клуба. Освен новите пиеси, бандата предвидливо беше включила парчета както от първия ("We Are What We Are"), така и парчета от втория си диск ("A Bottle Оf Friends").
Вечерта не мина и без соло на барабани от невероятния Боян Георгиев. Предвид темпото, в което са композирани парчетата, бе направо изненадващо, че Бонзи има сили да направи почти 10-минутно соло, с което потвърди мнението на всички, че е музикант на световно ниво. Разбира се, това важи и за останалите от бандата, които усъвършевстват съвместните си умения близо 14-години.
Несъмнено най-емоционалният момент за вечерта беше, когато китаристът Васил Първановски засвири първите акорди на една от най-великите песни от репертоара на бандата, а и за цялия модерен метъл у нас - а именно парчето "I Ain’t Losing Myself" от диска "We Are What We Are". Групата остана на сцената в продължение на 2 часа. Няколко пъти се опитаха да приключат концерта, но както на тях самите, така и на хората отпред не им се искаше. Чухме още няколко авторски парчета за край. С бурни аплодисменти , искрени усмивки и много крещене публиката изпрати своите любимци. След сценичната част, както винаги, момчетата бяха сред всички гости на клуба, за по едно приятелско "наздраве".
И така родният метъл обогати репертоара си с един уникален албум, който препоръчваме не само на феновете на твърдия рок, а на всички!
"They tried athousand, thousand times to break the last piece of my pride.No matter howhard they try to break my soul,All this suffering can’t change my faith"