Зала 3, която дълги години приютяваше Панаира на книгата и където сме ходили на доста качествени концерти, не се напълни, но близо 700 души все пак бяха там, за да чуят и видят своите любимци. Чест прави на бандата, че са настояли да свирят въпреки всичко.
Петимата настоящи членове на Океан Ельзи, предвождани от емблематичния си вокалист Святослав Вакарчук, свириха два часа и въпреки че представиха значителна част от творчеството си, можеше да чуем и още. Липсваха класики като "Сосни" и хитове като "Не твоя вiйна", които много ми се искаше да чуя на живо. Иначе от нищо не можеше да се оплаче човек - чудесен звук, семпъл, но все пак наличен бар, дребни удоволствия като работещи гардероб и тоалетни - малките луксове на НДК. По буквално десетките знамена в жълто и синьо ставаше категорично ясно, че огромен процент от публиката са от украинската диаспора. Затова и Вакарчук си говореше без притеснения само на украински, а малцината, които не знаем езика, седяхме и гледахме тъпо между песните в опит да хванем някоя дума, дето да мяза на български или на руски, та да сглобим общата идея. Не ни се получаваше винаги, а Святослав си поприказва доста между песните. Като движеща сила на формацията, като човек с ярка социална позиция, дори бивш депутат, е интересно да чуеш какво има да каже не само с текстовете си. Но - някой друг път явно.
А музиката на Океан Ельзи си е все така чудесна на живо. Текстовете им са важни за цялостното възприемане на парчетата, но в това отношение сме се подготвили - да живее Гугъл преводач! Откриха с "Майже весна" от четвъртия си студен албум "Суперсиметрія" (2003) и с повече от 20 композиции се разходиха из богатото си творчество - от първия "Там, де нас нема" (1998) до излезлия тази година девети "Без меж". "Сонце", "Там, де нас нема", "Без меж", "Осiнь", "Мить", "Не йди", "Стрiляй" (която, незнайно защо, все ми напомня на "Дождь" на ДДТ) бяха сред най-открояващите се парчета, но характерният глас на Святослав, безупречното изпълнение и приковаващото сценично присъствие на петорката не допускаха слаб момент във вечерта. Публиката откликваше охотно, пееше и танцуваха, вееха се какви ли не знамена - сред преобладаващо украинските се мяркаше по едно българско, грузинско и беларуско. "Стiна" обаче, каза Вакарчук (и го разбрахме!), беше за украинското знаме. Какво каза за "Зеленi очi" не знам, но пък поне се разбира лесно за какво се говори в нея.
След изобилието от красива лирика, раздвижен рок и социално ангажирана тематика, "Я так хочу" от първия бис вкара силни денс ритми, текст, който звучи като поразвален български (само така звучи, ама пък точно затова и се запомня), интересни ориенталски извивки (дали е от влиянието на двамата сърби в групата?) и поради това още не може да ни излезе от главите. Три песни за бис, а публиката не се отказваше, та си извика редовния втори бис със "Сьогоднi" и "Все буде добре", та дори и още нещо за финал - красивата "Обiйми" ("Прегърни"), която да снижи леко градуса на настроението, та групата да се прибере вече окончателно зад кулисите.
Насладихме се на тематичен, може да се каже, концерт на група от международна величина, която има какво да предложи най-малко като музика, а дори да не сте украинци - и като текст. Предполагам, че едва ли ще ги видим втори път тук, за жалост. Така че спокойно можем да добавим към определенията за концерта и "уникален".
Дякую, момчета, благодарим за удоволствието.
Сетлист:
1. Майже весна
2. Ти собі сама
3. Сонце
4. Хтось в небо летить
5. Позич мені сонце
6. Відчуваю
7. Там де нас нема
8. Вище неба
9. Без меж
10. Осінь
11. Фіалки
12. Стріляй
13. Мить
14. Без бою
15. Не йди
16. Стіна
17. Зелені очі
Бис 1
На небі
Я так хочу
911
Бис 2
Сьогодні
Все буде добре
Бис 3
Обійми
Снимка: Серж Сетиян