Известният български композитор Борис Карадимчев е починал на 81-годишна възраст днес, извести БНР, позовавайки се на съобщение от секретариата на Съюза на българските композитори.
"Не е страдал, просто си отиде, издъхна преди няколко часа", разказаха от семейството на покойния пред "Блиц". Според източници на Нова телевизия причината за смъртта е инфаркт.
80-годишнината на Борис Карадимчев бе отбелязана с голям концерт, организиран от "Кантус Фирмус" в зала "България" на 15 ноември 2013. Композиторът преаранжира някои от най-популярните си песни специално за случая. Министърът на културата Петър Стоянович връчи на юбиляра орден "Златен век". Репортаж на Гергана Стойчева - Нуша от събитието - ТУК!
Освен с многобройните му известни мелодии, ще запомним Карадимчев и като художествен ръководител на детска вокална група "Пим-Пам" от 1970, а и като професор по филмова музика в НАТФИЗ от 1999. Преподавал е и в Нов български университет и Югозападния университет "Неофит Рилски".
Борис Карадимчев произхожда от големия охридски род Карадимчеви. Дядо му Димитър Карадимчев е кмет на Охрид (1912 - 1913). Борис е роден в Ямбол през 1933. По това време баща му Климент Карадимчев, военен летец, служи в ямболското летище. Борис завършва Консерваторията и три години учи композиция при Панчо Валдигеров. Първите свои пиеси за цигулка написва като студент. Нарича ги "Шест музикални картини".
През 50-те години са първите му опити в популярната музика, когато работи с Джаза на младите. През 60-те години започва да пише песни, първата е "Аз оставам при морето" (изп. Емил Димитров). Той е един от първите композитори, които през 60-те подават ръка на Щурците и Сребърните гривни. "Бяла тишина," изпята от Георги Минчев, печели първа награда на "Златният Орфей" (1967) и се превръща в евъргрийн. Особено плодотворно е сътрудничеството му с група Тангра през 70-те и през 80-те години на миналия век.
Автор е и на пиеси за над 40 игрални и анимационни филма, сред които "Сватбите на Йоан-Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат" и "Оркестър без име", "Шведски крале", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Гневно пътуване"и "Автостоп".
Носител е на много престижни отличия, между които от фестивала в Сочи (1967), "Златният Орфей" (1967, 1977, 1979), награда за цялостно творчество (1997).
Борис Карадимчев в хитове:
"Аз оставам при морето" (1962), "Следи по брега" (1963), "Дъжд" (1963), "На южния бряг" (1965), "Кажете не" (1966), "Созопол, град на спасението" (1966), "Зеленоокото момиче" (1966), "Робинзон Крузо" (1966), "Бяла тишина" (1967) "Дворец от пясък" (1968), "Сняг" (1967), "В твоята градина" (1968) "Ако не беше ти" (1970), "Проксима" (1970), "Хора и улици" (1972), "Песен за двете точки" (1973), "Раздяла" (1973), "Пролетна възраст" (1974), "Нашият град" (1982), "Оставаме" (1982), "Любовта, без която не можем" (1982), "Богатство" (1982), "И всичко ще започне отначало" (1983), "Безсъние" (1987), "Времето е наше" (1990), "Отново е Коледа" (1990).
Детски песни:
"Има светлина", "Смешка (Има ли морков)", "Циркът" и други.
Голям брой детски песни от Борис Карадимчев са отпечатани в учебниците по музика.