Народната певица издъхна на 79-годишна възраст след тежко и продължително боледуване на 15 март. Мускулите ѝ бяха атрофирали и бе прикована на легло в последните три години, припомнят нейни близки. "Загубихме един прекрасен глас, изпял незабравимите песни на българите от Македония, техните скърби и неволи в бежанските години. Любка Рондова остави за поколенията множество песни, някои от които с 200-годишна история", споделят артистите от ансамбъла.
Голямата изпълнителка на македонски народни песни е родом от костурското село Шестово, Егейска Македония. Нейният дядо е участник в Илинденско-преображенското въстание през 1903. По време на гражданската война в Гърция, когато много българи от Македония се сражават на страната на комунистите, тя е изведена от страната. Попада в така наречената група на деца-бежанци. Рондова споделя съдбата на много българи от Егейска Македония, които вместо да бъдат настанени в родината си – България, са изпратени в други социалистически страни. Тя живее в Полша и Чехия. В Прага завършва славянска филология.
Семейството ѝ се завръща в България през 1960. Сериозният път на народна певица започва след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци Гоце Делчев. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от нейните майка и баба, усъвършенства изпълнителските си умения.
През 1980 прави първите си записи в Българското радио, а след това и в "Балкантон", които се радват на голяма популярност и високи тиражи.
На 22 май 2002 Любка Рондова е удостоена с орден "Стара планина" за приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура. Тя е носител и на орден "Кирил и Методий" II степен и златен медал "Петко Войвода".