Тя се оплакваше от нестабилно здраве през последната година, но това не я откъсна от сцената и от публиката, заради които живя - в киното, театъра, концертите, мюзикълите и албумите.
"Ърта е тъмнокожата Мерилин Монро", каза приживе големият й обожател Джеймс Браун (James Brown). Орсън Уелс пък я нареди сред най-впечатляващите дами на планетата.
Ърта Мей Кийт е родена от смесен брак на бледолик и тъмнокожа на 17 януари 1927 в памукова плантация на Норт, Южна Каролина. Първите й стъпки са свързани с кабарето. Най-популярна е нейната роля на Жената- котка в телевизионните серии "Батман" през 60-е, а и тази от филма "Елена от Троя".
Партнирала си е за седмото изкуство с асове като Нат "Кинг" Коул, Сами Дейвис-джуниър и Еди Мърфи. Има номинации и отличия за "Еми", "Тони" и "Грами".
На музикалната сцена дебютира с "RCA Victor Peresents Eartha Kitt" (1953), попадение в "Топ 5" за албуми в САЩ. От този проект е и пробивният й сингъл "Santa Baby". В следващите години затвърждава успеха си на джаз-, блус-, поп- и диско-изпълнителка с парчетата "C'est Si Bon (It's So Glad)", "I Want To Be Evil", "My Heart Belongs To Daddy" и "Under A Bridges Of Paris". Последният й диск - "Live At Cheltenham Jazz Festival", се появи през октомври тази година.
Сред феновете на Ърта са по-младите вокалистки Алисън Голдфрап, Нанси Уилсън (Харт), Дина Керъл и самата Мадона, впечатлена от образа на Материалното момиче, изграден от Кит чрез поведението й на секси котенце през 60-е.
В спомените на многобройнтите си почитатели тъмнокожата дама вероятно ще остане и като активна личност в борбата за социална справедливост. Неслучайно тя е избрана за глас против войната във Виетнам и сегрегацията, както и в борбата за права и равнопоставеност на жените.