Нова Генерация и покойният им лидер Димитър Воев (вдясно на снимката) си остават може би най-хубавото, което се е случвало в българската поп култура, настоява екипът на списание Playboy.

Новият брой на списанието, който вече е разпространен, пулбикува статия, посветена на легендарната родна формация. 

20 години по-късно си спомняме за нея – с обич и гняв, обяснява нейният автор - Владимир Константинов.

"България не знае какъв гений е изгубила със смъртта на Димитър Воев. Трябва да има улица на негово име, а стиховете му трябва да се изучават в училище. Колкото повече хора се докоснат до създаденото от него, толкова по-добре за тях и страната ни", казва Васил Гюров и прави пауза, сякаш за да подчертае думите си. Басистът и лидер на Ревю е легенда на българската постпънк сцена – и въобще на българския рок. Той е пряк свидетел и участник във всички триумфи и катастрофи на Нова Генерация - най-важната група в малката история на българската поп музика. Без някога да са били обект на официализирано признание и шумно масово възхищение - което така или иначе биха посрещнали с презрение, Нова Генерация са почти единствената българска банда, която носи със себе си култ: създаде сплотена и осъзната общност от последователи, които се възприемат и до днес като таен кръг от посветени. За тях текстовете на поета, певец и басист Димитър Воев бяха нова религия, която носеше искрица надежда за нормалност във време, в което емиграцията изглеждаше единствения разумен избор за мислещите млади българи, заключава Константинов.
 
Покойният Воев впрочем изпитва съвсем същия гняв и отвращение към вдъбяващата соц-действителност, съчетани с нескрит песимизъм. Разликата е, че той има и таланта да ги изрази в едни от най-въздействащите стихове в най-новата българска литература. И, което е още по-необичайно в страна, известна с пренебрежението си към миналото, интересът към Нова Генерация през годините не е намалял, въпреки смазващата атака на културната консумация без мисловно усилие. Дори напротив - днес значителна част от тези "съмишленици", както ги нарича Васо Гюров, дори не са били родени през 1992-а – годината, в която мозъчен тумор ни отне Воев. Други отдавна са поставили музиката на по-горно рафтче в библиотеката на спомените си, но все още могат да изрецитират превърналите се в манифест на групата строфи на Димитър Воев: "Ние сме завинаги нова генерация/С кървящи от мъка и болка очи/Знаем, че за нас няма компенсация/И повръщаме върху надеждата за по-добрите дни".

Историите на Нова Генерация, Кале и Ревю са здраво преплетени и понякога трудно могат да бъдат разграничени. Групите съществуват в задружие и постоянно си разменят музиканти, без това да създава ревност и проблеми. Воев и китаристът Кристиян Костов са съученици от Седма гимназия, усилено обменят музика и през 1980 създават първата си група Парадокс, която свири доста твърдо по примера на любимите на Крис Гранд Фънк Рейлроуд. Бащата на Воев, който е инженер, прави първите им инструменти – баскитара за сина си и синтезатор с клавиатура от акордеон. Общото между Митко, Крис и приятелския им кръг, в който са Васо Гюров, Кирил Манчев (барабанист на Нова Генерация и Ревю) и бъдещият кийбордист на Нова Генерация Михаил Пешев е, че демонстративно отказват да се впишат в системата и царуващата около тях тиха посредственост.

[...]

Малко преди Митко Воев да си тръгне без време от този свят (на 5 септември 1992), Нова Генерация записват демото "Отвъд смъртта" – най-мрачната и лишена от надежда творба на групата, в която сякаш витае предчувствие за предстоящия край. "До утре ще бъда твой верен слуга, а после нагоре ще се издигна. Сам", пее Воев. Издаден посмъртно, последният албум на Нова Генерация с него е толкова силен и зрял, че няма как да не си зададем с безсилен гняв въпроса колко още музика и стихове можеше да създаде, ако завесата не беше паднала така внезапно. 

В периода 1993-94 групата пробва да продължи като Арт Дженерейшън и дори издава един албум ("Outside Time" с певеца Анди Барет - учител по английски, пътешественик и въобще странна птица), но истинска надежда за ново начало проблясва едва през юни 2003-а, когато на организираното от съпругата на Митко Нели Воева New Generation Party край басейна "Спартак" останалата в България част от Нова Генерация се събира на сцената с Крис и Мишо, които са си дошли от Канада (там впрочем свирят в изцяло сформираната от софийски емигранти The Clouds, чийто ритмичен брит рок би легнал на сърцето на всеки  фен на Шарлатанс и Хепи Мъндейс например) - плюс Аля, която също е пристигнала специално за концерта от Монреал. След все по-чести появи (сред които и участието им като подгряваща група на софийския концерт на Депеш Мод (Depeche Mode) през 2006), през 2009 възродената Нова Генерация издаде новия си диск - "VIA". Посветен на паметта на Димитър Воев, в него има доста от познатия ню уейв, но се чуват и отчетлви бритпоп и фънк влияния. Казано с други думи, новата Нова Генерация е група, която не се притеснява да поема рискове и е избегнала евтиния капан да експлоатира носталгията по легендарното си минало.

Не знаем за теб, но ние ще следим какво ще се случи нататък; защото, както казва Мони (Симеон Воев - китара, след 1990 - б.р.), "хората, които са харесвали Нова Генерация, винаги са били с нас до край. "Нова Генерация не може да бъде половинчата страст".

Искахме да завършим този искрен опит за мемоар с ефектната фраза "а Димитър Воев гледа отгоре – тих, невъзмутим", но ни се видя глупаво – защото, въпреки разочарованията, той никога не беше безразличен.

И никога не се примири – както с вътрешните си демони, така и с грозните времена, в които живя.

Целият текст - в последния брой на сп. Playboy