Периодът бе силен за много знакови творци на френската поп сцена, изгряваха и се утвърждаваха и нови звезди. Тогава с челен сблъсък, с помитащ трясък ме залепи за виртуалната стена на съзнанието ми и остави вечен отпечатък там "Je t'aime" на Лара Фабиан - белгийката с италиански корени, живееща в Канада. Песен за любов – като много от нейните песни, с простичък тест с учудващи, силни сравнения, завладяващата музика на белгиеца Рик Алисон, с цялото въздействие от гласа на певицата – мощен, плътен, понесъл емоцията на песента като неудържима бурна река.
Имаше много песни след тази, хитове на френски и английски, но в личната ми класация на авторските парчета на Лара Фабиан нищо не може да измести въпросното "Je t'aime". Така си минаваха годините, докато в турнето, последвало излизането на "Le Secret" (2013), единадесетият ѝ студиен албум, не се появи дата в София. Чудесно! Последва я втора. Идеално! Накрая и двете се разпродадоха. Изненада! Кой да знае, че имало толкова много почитатели на крехката белгийка тук!
И ето че моментът за първата среща на живо настъпи. 22 октомври, зала 1 на НДК очаква да се случи това, което певицата ще оприличи на първа целувка – жадуваната първа среща между твореца и неговата публика очи в очи, сърце в сърце. Зная, че сетлистът за тази част на турнето включва само едно парче от новия албум, зная, че има много текстове на английски, зная, че началото е с любимата "Je t'aime" и се подготвям да полетя.
Лара Фабиан излиза на сцената приказно руса с черния си тоалет, зад нея в четири рамки зад тъмни платна се очертават силуетите на музикантите ѝ (завесите паднаха по време на "J'y crois encore"). Първите тонове на пианото, първите думи и залата става на крака, вдигнала безброй надписи "Je t'aime, Lara" (Обичам те, Лара). Затрогващо, силно. Вълната на емоцията е толкова поглъщаща, че минава известно време, докато се усетя, че слушам версия на "Je t'aime", която е доста по-различна от студийната. Туширано, омекотено изпълнение, лишено от ударната мощ на оригинала, по-скоро деликатно и интимно, чувствено в нежността си. Едно "обичам те" все така истинско, все така болезнено, но по-укротено, може би по-зряло. И което показа, че гласът на Лара е в прекрасна форма, въпреки че на моменти го щадеше – обяснението за което вероятно се крие в неразположението ѝ от последните дни, както самата тя сподели.
Превъзходно изпълнение на "Carusо", композицията на Лучио Дала, станала световен хит в изпълненията на Лучано Павароти и Андреа Бочели. Разтапяща "Il est lune" – единствената песен от новия албум, поредно бисерче в наниза от любов, любов, любов, който спокойно, усмихнато, вглъбено и с внимание ниже Лара Фабиан. Всяка песен си има история, разказана с топлота на превъзходен английски, всяка песен докосва, дори думите да не звучат познато.
Изненадващо хитът "I Will Love Again" не успява да накара публиката да пее с пълно гърло, въпреки старанието на певицата да я организира. Неудобният момент бързо се забравя с ексцентричното соло на перкусиониста Рене, изпълнено на странния "инструмент" дървена купа плюс леген с вода. Вероятно звучи смешно, всъщност звучеше приятно и интересно.
Може би заради болестта обичайният сетлист е съкратен с четири парчета и така след превъзходната "Mademoiselle Hyde" (драматична съвсем като за финал) и несекващите аплодисментина публиката, Лара Фабиан се връща, но само за един бис – "Je suis malade". В изпълнение на Далида песента на Серж Лама те хваща за гърлото, сурова и изтъкана от болка, експлозивна в смесицата от любов, мъка и гняв. Версията на Лара Фабиан звучи по-опитомена, по-вгледана навътре, но пак носи цялата стихийна мощ на саморазрушението с любовта.
Поклон, поклони с музикантите и сцената опустява до следващата вечер, когато гласът на Лара Фабиан отново ще даде крилете за полет към любовта.
Сетлист:
Je t'aime
J'y crois encore
Caruso
Il est lune...
Angel
I Guess I Loved You
I Will Love Again
Alfonsina Y El Mar
La différence
Make Me Yours Tonight
Yeliel (My Angel)
Pas sans toi
Mademoiselle Hyde
Immortelle
---
Je suis malade
Снимка на Петя Митрева - в секцията "Галерия"