Отдавна не бях ходил в столичния клуб "Порк Пай" (Pork Pie).

Да си го кажа направо: повече от година. Вчера, полу-закъснявайки, полу-подтичвайки, в полумрака Борисовата градина почти ми заприлича на остров Обудай, респективно – тръпката си беше съвсем "сигетска". Все едно че бързах от концерт на Ой Дивжън в Ромската шатра на Sziget към Главната сцена за Faith No More или Касейбиън (Kasabian) – оттам пък към някоя забита сценичка за исландски авангард-поп или китайски фолк-пънк... Дори за момент се замислих, че мястото е идеално за "нещо като Sziget". Ама после се присетих, че в Народна република България (подобно на много светски, съветски, европейски и други съюзнически държави) бабите ще писнат до небесата, че някой е проглушил буржоазното им спокойствийце...

Както и да е – има работи, които никога няма да станат у нас. Но пък други започнаха да се раздвижват. Когато гледах Дубиоза Колектив (Dubioza Kolektiv) за пръв път преди няколко години (не си спомням вече дали беше на "Таксират" или на Exit), това беше група, позната на мен, на Мартин (Михайлов) от "Строежа" (организатор на шоуто им вчера, евала!!!), на Лазар Ангелов... и вероятно на още петима души в цяла България.

А Pork Pie буквално се тресеше снощи от весели тълпи, крещейки за още, и още, и още – дори след втория бис. Тълпи, които знаеха текстовете на песните и ги пееха заедно с бандата… Какво повече може да иска човек! Ей заради такива пробиви в статуквото на българския концертен (и въобще културен) живот си струва да се живее, да се организират концерти, да се правят фестивали, да се ритат задници – защото нито медийната диктатура, нито държавната политика в областта на културата, нито псевдоценностите на неолиберална България са нещо, с което е необходимо да се съобразяваме вече. Стига, както се казва! Стига!

И, погледнати от точно този ъгъл, Дубиоза Колектив са една от бандите, които най-ефективно разбиват такива културно-политико-диктатурни установености (и чупят глави с музиката си)! И навярно именно защото в родната им Босна цари същият този културен и политически произвол, който толкова добре познаваме у нас, че се е превърнал във втора наша природа, посланията на песните им са толкова близки и за нашенската аудитория. Парчета като "Власт и полиция", "Мълчи и търпи", "Фирма Илегал" и "Евросонг" сякаш осмиват нашата родна аграрно-културна действителност. Именно затова и доведоха до откровен оргазъм подложената години наред на културна стерилизация и препоръчително въздържание българската публика.

Защото освен изключително забавна смесица от реге, ска, дъб, хип-хоп, хардкор, пънк и босански фолклор, освен изключително добре продаваем продукт на световната сцена, Дубиоза Колектив са общност със свое виждане за антутопичния свят, в който живеем. Със "свой став" (както се казва на родния им език и в една конкретна песен от албума им "Firma Ilegal", в която гостува и самият Джино Йевджич от Култур Шок (Kultur Shock). Доказателство за това (предвид, че хонорарът им по принцип никак не е малък), e, че веднага приеха да свирят без пари на 14-я Анти-расистки фестивал в Солун в края на този месец и че подкрепят всякакви подобни анти-фа инициативи – за разлика от други свои колеги, за които такива неща са "второстепенни" и "маловажни".

Няколко техни концерта съм гледал досега, но все на по-големи сцени, и затова вчера на малката сценичка сякаш близостта между публика и банда беше още по-добре усвоена. В един момент, малко преди парчето "Фирма Илегал", басистът на бандата Ведран Муягич свали жълтата си одежда и остана по тениска на Ла Плебе (La Plebe), което провокира още повече симпатии у нашата публика. А на втория бис, на който бандата изсвири за втори път (с петорно повече страст и артистизъм) своя "опус магнум", посветен на Евро-чалга-визията като такава, вече беше ясно, че с тези момчета наистина сме от една кръвна група и че за в бъдеще България ще бъде все по-честа дестинация за турнета.

Имаше, разбира се, и някои неадекватности (и свише, и снише) по време на концерта. Някакъв дъжд, който все се опитваше да завали, и някакви хора, развяващи хърватското (!?!) знаме…  Ама после знамето си го прибраха, а дъждът заваля чак след като Дубиоза слязоха окончателно от сцената. И всичко беше наред!

Следващата седмица шоуто продължава с Попа Шапка (Popa Sapka), а Дубиоза ще можете да ги гледате отново наоколо на Анти-расисткия фестивал в Солун на 24 юни и на 9 август на фестивала "Теранео" (www.terraneofestival.com) в Шибеник, Хърватия, заедно с Mogwai, Хендсъм Фърс (Handsome Furs), Wovenhand и The National.