През 1975 режисьорът Godfrey Reggio, след като прекарва 14 години като преподавател в религиозния орден "Християнски братя", решава да прави филм със съвсем различна стилистика.
Неговата идея е да вземе изображения от реалния свят – емоционални, груби, искрени – и да ги вплете във визия без говор и линейно развитие. Нещо като киноконцерт.
Седем години по-късно се появява първият му филм "Koyaanisqatsi" (в превод от езика на индианците хопи „Живот без баланс”), в който разкрива визията на съвременния градски живот, откъснал се от природата и завладян от технологията, пояснява водещият Сергей Шишов.
Този филм, сред чиито продуценти е Франсис Форд Копола, е посрещнат възторжено от зрителите и филмовата критика след премиерата си на 4 октомври 1982 в Ню Йорк и дава началото на трилогия, изпълнена със същата стилистика, в която вместо говор звучи музиката на Филип Глас (Philip Glass), с решаваща роля за цялостното възприятие.
Вторият филм от тази трилогия се появява на 29 април 1988, той е озаглавен “Powаqqatsi” или „Преобразуване на живота” в превод от хопи и е представен от Копола и Джордж Лукас. Изображенията са предимно от Африка, Азия и Южна Америка и представят сблъсъка между местните обичаи и начин на живот и навлизането на индустриализацията.
За целта Филип Глас заминава за Перу, Бразилия и Западна Африка, за да проучи условията, да изгради подходяща звукова картина и да създаде музикалния съпровод за филма.
Музикалната му стилистика е доста далеч от неговите начални творби, включвайки звученето на местни музикални инструменти и на испански детски хор, съчетани с ритмика от Африка, Индия, Близкия Изток и Средиземноморието. Броят на музикантите, участвали в записите, надхвърля 90.