Дългоочакваният концерт на Мадона (Madonna) започна с въведение от няколко мексикански вълни от страна на публиката, която бе нетърпелива или пък просто се забавляваше.
И когато очертанията на луната започнаха да стават все по-ясни, а небето все по-мрачно, прожекторите внезапно угаснаха.
В средата на сцената голям куб, съставен от монитори, започна да прожектира компютърно генерирано филмче с нещо, което наподобяваше игра на ротативка. Изведнъж кубът се разтвори и мониторите започнаха да се отдръпват назад. Една плоскост се завъртя и българската публика за пръв път видя в плът и кръв кралицата на попа, която седеше в нещо като трон с черен "жезъл" в ръка. Образът на една жена, която от близо четвърт век неизменно съпътства всеки втори човек на тази планета.
Шоуто продължи със спираща дъха хореография, включваща брейк денсинг, примесен с паркур премятания и невероятен синхрон между целия екип. На сцената се появи бял "Морган" от тридесетте години, на който всички се накачиха.
Концепцията на сценичното поведение от страна на "балета" бе проста. Всичко наподобяваше един безкраен празник. Сякаш си излязълл с компания на дискотека.
Мадона направи поклон и пред Краля на попа, който вчера щеше да навърши петдесет и една години. На върха на сцената бе закрепен монитор във формата на цилиндър, от който излизаше още един цилиндричен монитор. На първия се появи образът на Джако като дете, още от времето на Джексън Файв.
Част от програмата пък включваше диджейски пулт, на който имаше пилон, където Мадона се премяташе, докато самият пулт се движеше из цялата сцена.
Изведнъж светлините изгаснаха и в тъмнината двата цилиндъра се спуснаха надолу, до самата сцена. На тях се появиха изображения на преливащи се струи вода, както и дъждовни капки. Когато картините спряха, вътре в "купола" Мадона лежеше върху пиано, облечена в нещо като монашеско расо. Картините отново се появиха, докато тя пееше, а ефектът бе зрелищен.
Други приключения за сетивата бяха изображението на метро, чиито врати се отваряха и затваряха само с движението на мониторите, както и малки, вертикални монитори, в които танцуваше Джъстин Тимбърлейк, сякаш бе един от гостите.
В настроението се вля и средиземноморски привкус с цигански танци, цигулка и китари. Самата Мадона свиреше от време на време на електрическа китара, като в един момент започна да я "стърже" ала Кърт Кобейн в някаква колона.
Набор на Майкъл Джексън, Мадона за пореден път разби всякакви табута и предразсъдъци относно възрастовите ограничения. Не само че имаше невероятен вид, но и енергията, която излъчваше, успя да зареди цял един стадион. Да не говорим за сексуалните "маневри", които извършваше на сцената или пък страстната целувка, която даде на една от танцьорките си. Но всичко това беше част от един чисто професионален манталитет, който певицата спазва и заради който изчезна така бързо, както се и появи.