Я-я-я-я-я-м-м-м-м-а-а-а-а-а-т-т-т-т-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о!
Тъ-дъ-дъ-д-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъм!
28 oктомври 2014 е датата, на която свръхчовеците от Ямато (Yamato) разбъркват мозъка ми с палките за барабани.
Зала 1 на НДК е мястото и си признавам - побъркаха ме!
Ритмите им предизвикват първично щастие, от което ти се иска да скачаш като обезумял, да крещиш от кеф – както правиш в планината, да си говориш с ехото на пещерите, да пляскаш силно с ръце и да не спираш, докато дланите не те засърбят и заболят.
Ямато се оформят като трупа през 93-та в Нара – една от 47-те префектури в Япония. До момента са изнесли над 2 500 представления на 51 различни точки по земното кълбо. От сайта им знам, че всяка година правят от 6 до 10-месечни околосветски пътешествия, за да представят новите си спектакли и вдъхновения. И споделят, че за тях е важно да вдъхновяват почитателите си. Така, отивам подготвена за поредната им изява у нас.
За да установя: по време на представлението ти си изцяло подвластен на звуците, които сътворяват японците. Музиката им е като вълшебен еликсир, който изливат върху голото ти тяло, което светкавично го абсорбира. Седалката под задника ти пулсира, за облегалката – не знаеш, нямаш време да разбереш дали изобщо е там. Стените в залата вибрират от ударните звукови вълни, подът под краката ти трепти, стъклата на диоптричните ти очила – също. "Уат дъ фък?!", си мислиш. Та те не използват микрофони и барабаненето им отеква като в пещера. Побъркващо яко е!
Велики са и неслучайно тренират по над 10 часа дневно – енергията, която предават на публиката, е като дребна шарка – и да се опитваш, не оставаш безразличен: всички до един биваме заразени, независимо от възрастта, расовите и полови различия. Всеки удар по тайко барабаните е неслучаен. Всеки удар носи самостоятелна доза енергия, от която адреналинът се покачва. Да, концерт на Ямато ти доставя тръпка, сравнима с това да си на покрива на 15-етажен жилищен блок, стъпил на ръба – но не за да скочиш. А да се увериш, че, ако искаш, можеш да бъдеш "над нещата".
Тайко е перкусионен мембранофонен инструмент, който представлява своеобразно произведение на изкуството. Корпусът е боядисан и лакиран, като по него има изрисувани орнаменти, отразяващи различни етапи от културното и философско развитие на Япония. Някои модели такива барабани достигат до размер на едноетажна къща.
Ямато категорично впечатляват с ритуално барабанене, с хореография, с богато разнообразие от емоции. Новата им програма - "По пътя", е наистина чудесна.
Комбинацията от бойни викове, които приковават сетивата, и нежните мелодии на флейта телепортират съзнанието ти на огромна горска поляна сред танцуващи и любопитни горски същества. Където усещаш росата по тревата под стъпалата си и слънцето рисува лунички по лицето ти. Където музиката се разлива по вените, а ритъмът на тайко барабаните диктува този на сърцето. Там, където си част от пулсиращия вселенски орга(ни)зъм.
Магия! Невъобразима хипноза, поднесена първично и с финес. Съчетана с пряка комуникация с мен и с теб, с всички вас и нас! Защото "аз" сме "ние", обединени от смях и възхищение.
Чухме няколко "Благо-даря!", бяхме дирижирани и пляскащи в ритъм с барабаните.
Така че заслужено си припомням детската безусловна откровеност, за да изпиша с вик:
"Ямато, велики сте!"!
Снимки - в секцията "Галерия"