Суинг до луната.
Такъв бе планът за действие, който следваше да бъде изпълнен от космическите пасажери The Smugglers Collective в нощта срещу събота. Пленявайки сърцата на младо и старо с черно и бяло, за последното си парти този сезон суингарите решават да отправят взор към космоса и да пренесат своя Smugglers Swing Club до луната и обратно. Вдъхновени от първия сай-фай филм, правен някога - A Trip To The Moon (1902), Митко и Павката (на снимката вдясно) превръщат столичния Mixtape 5 в космически кораб, който да измине разстоянието до орбиталния ни събеседник, преминавайки през времево-музикалния континуум на 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век до наши дни. Не питай как става всичко това, а просто се качвай и се изстрелвай с нас.
Тук отваряме една скоба с няколко думи за късометражката. Филмът проследява група астрономи, които дръзват да осъществят първото пътешествие до луната. Намираме ги в обсерватория, където планът бива предложен за гласуване. Всички са с бели бради, облечени са като вълшебници, с островърхи шапки, роби на луни и звездички, а 12-те кадъра в секунда (рискуваме да станем за резил) хвърлят очарованието си във всяко извършено движение. Допълнителна експресивност филмът извлича от партитурата, композирана към него. Емблематичната смесицата на пиано и цигулка допринася за по-забавното протичане на сюжета, който е твърде вероятно да ти се стори тромав и семпъл, погледнат през шарените 3D-очила. Знаем колко е досадно да ти разказват филм, затова виж цялото чудо на:
http://youtu.be/oYRemE9Oeso
А сега стягай гащите. Тръгваме от суинга такъв, какъвто го познаваме – с тромпети, тромбони, саксофони, тук-там китари и цигулки и бавно разширяваме мелодичния небосклон. Следва плавно преливане към чарлстон, рокабили, много рок-ен-рол и – дръж се, - защото сега излизаме от орбитата на старата плоча в търсене на нови емоции.
Вече преодолели звуковата бариера, някъде напред във времето, вероятно не си останал безучастен към скока от ретро към електро. В бъдещето, както знаеш, всичко е електронно, а това съвсем не подминава и нашата суинг вълна, която в този си вид (електро суинг) взаимства от хип-хоп, свива през леки дъбстеп луупчета и спира дъха с ритмичен дръм-ен-бейс. Комбинацията е "един път", а смъглърите умело знаят как да боравят с правилните пропорции така че да концентрират настроението в точка на запалване.
Цялостният полет фучеше през хитове на Елвис Пресли, незабравимия Сай Кранстън (Si Cranstoun), слушахме български рок шлагери, ремикси на популярни съвременни тракове, обилна доза Caravan Palace и още и още. Измежду песните, няколкото звезди и една позадрямала луна в клуба, космически линди хоп на сцената танцуваха Ана Вдовичина, Софья Кутищева и Явор Кунчев. И ние искаме като тях!
Дойде момент, в който преминахме през лунно затъмнение и зад контролното табло се различаваха само силуети на, като че ли, преобличащи се фигури. Светлина! Диджеите грейнаха, нахлупили черни цилиндри, пременени в сака и огромни бели папийонки.
Атмосферата живна още повече, когато към тези двама джентълмени се присъедини и Денис Попстоев от Southwick със своя саксофон. Звучащият електро суинг си пасна прекрасно с джазовите извивки и резултатът не закъсня – фънкария, бас и танци накъдето и да се обърнеш.
Суинг лунатизмът продължи курса си към футуристичния спектър на развитие, а хармоничното смесване на вчера и днес бе все така добре асистирано от The Smugglers Collective, неотлъчно следвани от будоара на Vintage Sofia, където естетическите мотиви на миналото прегръщаха дамите и те се сдобиваха с автентични грим и прическа.
Изстреляха ни до луната и обратно за последен път този сезон. Но не унивай – утре започва от днес, а раздялата често сближава много повече отколкото предполагаш. Чакаме The Smugglers Collective наесен, когато винтидж треската отново ще ни завладее със своеобразното си обаяние.
Започваме следващото предстартово броене сега.
Едно...