Състоеше се в обяд и слушане на култовото предаване на Радио Белград "Туп-Туп", което бе водено от покойния Милован Илич–Минимакс. Човекът, който за добро или за лошо откри и лансира Лепа Брена.
Та, в един прекрасен осемдесетарски неделен обед, Минимакс заби премиерно в предаването си някакво умопомрачително парче, озаглавено "Fala Ti Majko", на новата тогава югозвезда Рамбо Амадеус (Rambo Amadeus). Убийствената "преносна" лирика в тази песен ме разкова на място. Така се "запознах" с черногореца Антоние Пушич от бивша Югославия.
Според "Уикипедия", стиловата насоченост на артиста Рамбо Амадеус е: електроник, фънк, соул, рок, авангард, пародия, хип-хоп, джаз, ню-джаз, детска музика, та чак до дръм-ен-бейс!
Прилагателните за Рамбо заливат българските медии от три-четири седмици и е излишно да се повтарят определения от рода "Балкански Франк Запа", "Бащатана турбо-фолка", "Световният мегаимператор" и т.н. В суровата реалност, Антоние е един адски готин тип с убийствена самоирония, свръхинтелигентна сатира и без грам мегаломания. Затова го обожават хора от всички бивши юго републики.
На пресконференцията преди неговия концерт в София снощи - като главна звезда на "Аларма Пънк Джаз Фест", той буквално се поклони на домакините за това, че зад гърба му няма пано със спонсори. Рамбо така разбира днешния свят!
За самия фестивал - огромен поклон на Цветан Цветанов, който призна и на пресконференцията, и на събитието, че в крайна сметка е изтеглил личен кредит, за да не пропадне този концерт в едни "кучешки" (в буквален и преносен смисъл) времена.
По програма преди изявата на Рамбо Амадеус в клуб "Микстейп 5" (Mixtape 5) бе бургаският бард Митко Таралежков с The Heartbreaker & The Proper HandsFor The Job. И той наистина подгря, още повече, че се метна на сцената по полукъси гащи и сандали на бос крак. То бива жега в София, ама 8-9 градуса са си по към зимата.
За час и нещо нахъсаният морски творец изблъска дузина акустични парчета, тип "веселим се в кварталната градинка", и успя да пораздвижи две фенки от близо 200-а души, дошли да викат за Рамбо. И то по радиото. (Концертът се предаваше директно в ефира на програма "Христо Ботев".)
Нула време след това, черногорският шоумен и петимата му музиканти скочиха на сцената и лудото шоу на Рамбо Амадеус стартира. Джаз и фънк в кристална форма разтърсиха клуба, а народът пощуря. Не ме питайте само за песни и сетлист. Дори самият Рамбо след концерта ми каза, че никога не ползва подобно нещо и той самият си няма идея кои парчета са забивали и в какъв ред.
Работата е там, че върху нови изпълнения се импровизират кавъри, класики и популярните му хитове, но в скъсен и в почти неузнаваем вариант. Целият този паприкаш, дирижиран от страхотните китарни рифове на Антоние Пушич (боже, колко е задобрял за четвърт век!) и коментарите му на натъртен и ултрасмешен английски, превърнаха близо двучасовото шоу в някакъв гигантски музикален захарен памук, който се стопи на една хапка.
В парчета, фрагменти и закачки, прозвучаха и някои култови парчета като "Don’t Happy Be Worry","Cobane, vrati se", "Amerika i Engleska", "Operater", "Josjedno vruce pivo" и "Devet depresivaca".
През цялото време гостът зверски се занасяше с участието си на "Евровизия" 2012 и докато всички се чудеха кога най-после ще забие актуалното "Euro Neuro", той просто реши да го промоутира по неговия си откачен начин. В резултат на което от тази конкурсна песен не прозвуча и една (1) секунда.
Така изпълнителят тотално се подигра на бутафорната изява в Баку и дори демонстрира как се пее на "Евровизия", пускайки на запис някакво лигаво поп парче и имитирайки нескопосан буфосинхрон. Абсолютен цар на гаврата!
Имаше и бисове, и мерене на децибели, и поне 5 представяния на бенда, но над всичко беше едно брилянтно шоу и себераздаване, представено с майсторска лекота. Убедителен факт, че на наша територия ние нямаме, а и едва ли някога ще имаме, артист от подобна класа. Най-вече що се отнася до доставяне на дива радост у всеки от публиката.
Около 200 сънародници (тук-там и малко сърби), буквално се размазаха от удоволствие (половината и от танци), върху ритмичните фънки рифове на черногорските музиканти. Страхотна атмосфера в клуба и многозначителен факт – нито една блондинка в публиката:)
Рамбо Амадеус е абсолютно завършен изпълнител, продукт на безспорно най-музикалната школа на Балканите - тази на бивша Югославия. Той отива в Баку не да се надпява или да демонстрира матрична хореография. Отива там да покаже на 70 милиона зрители колко е готина природата в Монтенегро и да покани зрителите на туризъм.
С Рамбо в Азербайджан ще бъде забавно!
Бъдете убедени! Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".