Той е като образ от жълтата преса.

Той е като някой, който съжаляваш, че познаваш. Той анти-герой, който в своята устойчивост е ферментирал в нещо, което вече не става за пиене. И именно това му е готиното. За него по-долу, първо Skitnicks.

На първо слушане тази банда звучи като някаквo ново и самобитно крило към тукашната рок сцена, от което имаше спешен недостиг. Това, което се случва, когато Skitnicks са на сцената, е груба звукова вълна, от която не знаеш какво да очакваш. Рок-ен-ролът е наистина в големи количества, солата не звучат въобще като да са БГ производство, а по-скоро от някъде, където можеш да караш, без да спираш в продъжение на дни. В Skitnicks има заряд, който трещи, врещи и преминава през всякакви метаморфози, докато в един момент разбираш, че звукът те е заземил. На 24 април тази група беше в състояние да вдигне и мъртвите, а това не е шега работа. Само Нуфри знае как стават тия работи. С други думи, дори да не сте прочели никога тази статия, няма начин да не разберете отнякъде за Skitnicks. Бандата е твърде шумна, за да остане незабелязана.

Колкото до Бичето, той е най-добрият ар-ен-би изпълнител. Освен това е най-успешният експеримент в България от началото на прехода въобще. Злите умове, съчинили един образ от екстремен абсурд и крайни противоположности, са постигнали долната си цел – сатирата на wannabe изпълнители от полетата е разтеглена и напомпана с всички възможни клишета за пътя -от дупката в провинцията до стотиците надъхани за свинстване фенове по софийските клубове. Докато е спал, Бичето звезда е станАл. Това е класическата мечта за успех, захранвана от риалити представата, че нещата наистина така стават...по телевизията. Бичето обаче не е бил по телевизията и все още го има в потния му, неграмотен и псуващ образ, за разлика от всички в коша с преждевременно пенсионирани поп певачки.  

Бичето и антуражът му още преди десетина години успяха да наложат зловонен контрол върху ъндъграунда и се сдобиха с противоречивата слава на колоритната и безобразна банда, изповръщала анти-хитове като "Идем (из село)", "Игри на съдбата" и "Номер 1". През цялото време Бичето беше толкова директна препратка, че направо помете множеството популярни беге изпълнители, които са абсурдни и без да се опитват. Той е обратното на всичко, което популярните беге изпълнители искат да представляват, но всъщност представляват, така или иначе. Именно това е уникалното в звездата от Краводер – той е по-добър от тях дори в ТЯХНОТО падение.

В Terminal 1 Бичето излезе с разширен репертоар, но във все същия аграрен стил - нечувана тресня, клош хореография и кечистки маски на музикантите. Като единствения анти-изпълнител Бичето може да крещи с цяло гърло от сцената "Нещастници!" и "Да ми ядете п*тката!", а феновете да му отговарят със средни пръсти и със "Селянин!". Той се наслаждава на освиркванията и палците, насочени надолу и раздава твърде щедро от всичко, което не би трябвало да е така. И все пак, шоуто му изглежда по-адекватно и целенасочено от болшинството измъчени пиар акции, които спамят Facebook. Бичето е и единственият, който може да изпълни три песни по два пъти за кеф на всички в погото и това да е окей, просто защото е той и може да прави, каквото си иска.

В известен смисъл, всеки концерт на Бичето навежда на мисълта, че най-жестоката пънкария в България май идва именно от Краводер.

И не е истинска, а е анти-майтап.

Снимки на Ангел Златков - в секцията "Галерия".