Навремето записах една тава "The Guitars That Rule The World" - Vol. 1 и ми направи впечатление името на неизвестен до момента китарист.

Годината е 1992 и точиларите (тия дето правеха записи за пари) в махалата ме свързаха с първите два албума на Ричи Котцън (Richie Kotzen). Неговите сънародници в Щатите вероятно го наричат Котзън или не знам как. Несъмнено фамилията е немска и значи "драйфам". В подкрепа на българо-немската дружба внесох безмитно в ГДР една наша измишльотина. "Bier auf Wein – das kotzt sich fein" (бира след вино се драйфа гот). Та, впечатлен от Ричи Драйфам навремето, бързам към Sofia Live Club, за да видя какви ще ги дроби този китарен герой на първото си представяне пред родна публика.

Този 40-годишен днес смелчага има връзка с Диана Ив – годеница на шефа му в група Пойзън (Poison) Рики Рокет. Изритан е по правилото "където си вадиш хляба, недей да си вадиш оная работа, защото не е като тая работа". Тогава е на 23. После прави кариера с Мистър Биг (Mr. Big) на мястото на Пол Гилбърт (Paul Gilbert), както и солова. Впечатлително е свиренето му в трио Vertu с Лени Уайт (барабани) и Стенли Кларк (бас) и незабележително с Джин Симънс в албума “***Hole” (2004).

В клуба съм.

Пълно е, изненадващо за мен. В 21.45 излизат гостите - Ричи, Данел Пиърсън (Danel Pearson) (бас) и Майк Бенет (Mike Benett), и започват с нещо като парче на Уайтснейк (Whitesnake). Стандартен хард рок в духа на 80-е на миналия век в добрия смисъл на думата. Следващите 3-4 парчета са в същия стил и твърд звук. Не чувам обаче описаното за него легато и продължителни тонове в албума дето някои китари управляват света.

Звуци и сола ала Джими Хендрикс и Стиви Рей Вон с отсъстващ уа-уа ефект за да не е точно като тях. Така наречените пауър триа не мърдат от блус схемите. Което правят и музикантите пред мен. Леко ми доскучава. Липсва ми клавирна хармония и сола. Дори Марк Фарнър в пауър триото Гранд Фънк Рейлроуд използваше клавирни инструменти и после покани Крейг Фрост като постоянен клавирист. Ричи влачи концерта в клиширан твърд блус, добре репетиран като първия му поздрав към нас. “За пръв път съм тук и се чувствам добре. Вие сте готина публика”. Аплодисменти, какво друго! Явно си е получил хонорара навреме.

Котцън е лице на моделите на китара Фендер – Стратокастер и Телекастер. Изработени са негови модели, с които той вади звучни акорди и сола през процесор Zoom. Барабаните се чуват добре, но бас китарата попръдва в тон колоните, без да успее да събори малкото чаши по масите. Ричи наподобява външно Стив Морс, ако не се броят татуировките на бицепсите му и разликата в цвета на косата. Поемам риска да не ви хареса мнението ми, но сухите парчета на триото са ми като невтасало зеле – добре претакано, но твърдо и безвкусно. Няма душа в китарното чучулижене. Може би съм пренаситен от слушане на блусария и в случая се отегчавам в очакване на нещо ново. То не се случва. Засега. На поредния китарен виртуоз му личи, че отбива номер и гледката пред мен е като добре платена репетиция.

Питам едно момиче: “На кого ти прилича този глас?”. Тя се замисля и след минута-две казва: “На Род Стюърт”. Удрям се два пъти в челото от изненада. Котцън пее дрезгаво, вярно е. Ричи е много близо темброво и маниерно до Джин Симънс – в стремежа си за мощно пеене като своя идол, той по-скоро е Сами Хагар. Та, момчето Ричи Симънс Хагар Драйфус прави впечатление с мощно себераздаване в пеене и свирене. Пак казвам – цялата изява на тримата ми прилича на нещо до болка познато, в което няма лошо. Бедата е, че липсва онова, от което сърцето затуптява забързано. Немците имат израз „der Motor kotzt” (моторът работи кофти). Не, моторът Котцън си бачка гот, добре смазан, но охлаждането му е прекалено наред и остава хладен, макар да е шумен и бърз.

И... все пак - малко преди края, сетът взима курс, по-различен от изпълненията в първата част (този път антракт нямаше): с няколко теми от "Holding On" (от актуалния диск "Peace Sign") Ричи въвежда в "Stay" и "Paying Dues", заразявайки всички с южняшкото си настроение. Ето това вече е емоционалната фурия Котцън,известна от "Live In Sao Paulo" например.

Точно според очакванията, с "Remember" и "Go Faster" за бис завършва витруозната свирня.

Минали са два часа и две минути.

Сетлист:

Losin' My Mind
A Love Divine
Fooled Again
Faith
So Cold
Everything Good
Change
High
Bad Things
Doin' What The Devil Says To Do
You Can't Save Me
Stay
Paying Dues

Финал:

Remember
Go Faster