Кatya Vassileva:
"Blagodarya Vi za interesa kum edno ot subitiyata na programa "Horizont" na BNR tova lyato - predstoyashtia utre 21 avgust ot 19.00 h na art-scenata pred NDK koncert na grupa Signal”, е обръщението към медиите от страна на организаторите на събитието, с което завърши инициативата "Лято с "Хоризонт".
Тая "маймуница" как се връзва с български начинания? Според мен никак! Знам за тази инициатива на „БНР – програма "Хоризонт” от ефира. Да сме били спасили българската музика в частта рок. Става ясно, че той е в беда. И как не, той и българският език трябва да бъде спасен заедно с родния рок!
Добре де, мотая се в градината пред НДК. Уличен музикант-китарист свири нек’ф рок и чака кинта в шапката на пода. (Егаси!) Сигналната група дъни метъл, та се кине и се чудя кой фен ще пусне паричка при безплатен концерт.
Ааа... Ювиги! Добри другари на Дрийм Тиътър (Dream Theater) и разни подобни. Пеят и викат на български в хорото, подхванато от Ь малък, продължено от Балканджи, Иванът и ...Ако, нека!
Казвам с ушите си, че „БНР – програма "Хоризонт” излъчва съвършено верен сигнал от събитието на арт-сцена "Синема” пред НДК. Извинявам се, ама да им ...на името – нали сме за българския език и рок. Та, на тази малка сцена има 500 души, нагъчкани като да изглеждат повече, ама не са. Черните фланелки са малко, изпъчени са и ревящи пред сигналната група.
Сигналната група пердаши метъл от нов модел ала Блек Сабат (Black Sabbath). А?!!! Посвещават парче в памет на Рони Джеймс Дио (Ronnie James Dio) – „Чуваш ли?”. Не знам каво да си мисля – дали Дио да ги чуе какви братя са му, или да пия бира. Избирам второто.
Сигнал свирят много рутинирано. Съвсем обяснимо - над 30 години са на сцената. На всяка песен са като добре смазана машина, все едно, че имат концерти през вечер. А нямат (поне в София). Което не е добре за нас, феновете, които и тук сме малко. За мен това е необяснимо. Ами ако имаше платен вход?
Следва серия сигнални балади, извикани мощно и от публиката. Тя е в ролята си на смесен хор на „Сбогом, дано си щастлива”, подемайки мощно „Слива!”. Мацките са примамливи на „Да те жа-дувам” с кресливото „Дувам, увам...”.
Клише със соло на китара, Данчо Караджов се скрива за малко. Но пак китарните рифове тръгват да обират аплодисментите - “Burn”, “Mistreated”, „Смок на дървото”, малко “Iron Man”... Нали част от идеята е "да стопим китарите"!
Късополи фенки си тръгват. Една фенка на чуваема възраст 63 години без 3 месеца се цепи с жабешки рев: „Поздрав за рокерджиите, а.... поздрав за рокаааджиите!”. Обръщам се към друга – страхотна е в тая бяла фланелка, издута където трябва, със сини дънки и дълга руса коса. Видима възраст – 31-а години и 2 месеца. Погледът ми е смутен от поредното: „Човек, имаш ли цигара?”. Клошар без 3 предни зъба е вежлив: „Моля Ви за една цигара!”.
Пия бира за 2 лв. в чашка и се питам: "Кой точно рок спасяваме с бенерето?!" Този на който Юрая Хийп (Uriah Heep) направиха кавър на "Спри се!" или този, който ме заобикаля без зъби, проси цигари и куфее на "Може би"?! Или младият елитарен рок на Ювиги, останал почти неразбран от жени над 43 г. и 8 месеца? Идеята за такива концерти е чудесна, но щом рекламите на БНР не успяват да съберат повече от 500 души в центъра на София, тогава?
...Тогава ме навяват тъжни мисли за нашия рок. Отдавна е известно, че той вече не е официоз на културата ни. "Цвете за Гошо" събра радващото множество от 5-6 хиляди на всякаква възраст. Колко такива фестивала с главни лица от родната музикална сцена имаме в годината – малко. Ясно е, опираме до парите за организиране рок събития. Да, но големите спонсори не опъват плакати на рок концерти. Те радват окото на едно друго милионно множество, което говори силно със залепен за ухото телефон - за чорапки, сандалки и мазила 22 мин. в градския транспорт за собствен кеф и за тормоз на тези с незалепен за ухото. Това поведение и висенето в някой мол хич не е рокаджийско. Гледането на силиконови певици по телевизора – също.
Някой да се сеща за ТВ канал с БГ рок? Култура и вкус се възпитават. Но не в квартална кръчма, където се коментират силиконови цици, а децата ти вкъщи гледат някой от многото канали с простотии. Това е музикалният официоз, от който няма спасение. Поглъщането му от всякакви медии издига народа до музика за стомаха и малко по-надолу.
В този смисъл срещата с рока изисква леко усилие. Тази Музика остава за по-нагоре от сит търбух и разклатен дзадник. Там, където са сърцето и мозъкът. Някъде там е неговото спасение. Едва ли само 2-3 рок станции, едно не дотам рок списание и няколкото останали сайта на кирилица ще му помогнат!
Ама дано!