Сръбската банда Eyot гостува на 26 март за втори път на БНР и за четвърти път на българската публика.
Концертът - в афиша на фестивала "Аларма Пънк Джаз" 2015, започна в 21.30 ч. Първо студио не беше запълнено, но атмосферата подсказваше, че ни очаква нещо интересно и като че ли събралите се се чуствахме още по-специални.
Стилът на квартета не може да бъде определен лесно. Може да кажем, че четиримата са се събрали да изучат и усъвършенстват начините, по които музиката може да въздейства на хората; експериментатори с човешките усещания; музикални пътешественици, междугалактически персони, които търсят начин да излязат извън определената музикална форма, да оставят мелодията да се разлее извън всяко ограничение и да предизвикат разширяване на съзнанието на всеки, докоснал се до тяхното творчество. Силни думи, да. Но е трудно да се пише за това, което трябва да се чуе.
Музикантите от Ниш представиха новия си албум "Similarity" в уюта на БНР. Без излишни декори, без излишна суета, гостите излязоха на сцената, отрупана отново със столове, както на сцената в Банско преди три години. Единственото бижу, с което украсиха представлението си, беше светлинната поддръжка – не използваме думата шоу, защото нищо в тяхното изпълнение не може да бъде наречено така. Изживяване? Преживяване? Медитация? Всеки човек в залата го усети по различен начин.
На сцената излязоха Деян Илиич (пиано), Сладжан Миленович (китара), Милош Войводич (барабани) и Марко Стоилкович (бас). Безмълвни, те просто заеха местата си и захванаха това, което най-добре могат да правят – да говорят на публиката чрез своята музика. Те със затворени очи, присъстващите - също. Само смяна на различни цветове и звук, които те отнасят в дълбочина на нещо което не знаеш дали е теб самия или някакви други, далечни пространства. Различни музикални пластове се надграждат и точно когато решиш, че са стигнали своята кулуминация, откриваш още и още леяри, до които не си и предполагал, че можеш да стигнеш. Различни измерения се визуализират пред очите ти с всеки акорд, оформят се картини и светове. А ти просто се оставяш предано да следваш своите водачи, които явно са били тук преди теб и имат още какво да ти покажат.
Музикалното богатство на изпълнението и непрекъснатите супернови, които обагрят въображението, те хващат още с първата нота и не те пускат до края...а дори и след това.
Определено неравноделните ритми ни карат да се гордеем с балканската си природа, но и да покажат по колко различен начин може да бъде интерпретирана тази ритмика. Няма значение стилът на тяхната музика. Доказали са, че тя става както за джаз, така и за пънк фестивали, както за малки класически зали, така и за отворени пространства, както за претенциозни джаз почитатели, така и за любителите на по-хард звученето. Всеки един от сърбите носи със себе си своето влияние и докато Деян виртуозно овладява звука на пианото, Сладжан твори извисяващи до скъсване на струни мотиви, които наистина могат да порежат душата на по-неопитния и емоционален слушател.
След изпълнението на последната песен "She Is Dreaming For A Better Future" под бурните, нестихващи овации, музикантите просто гледаха към нас, техните слушатели, незнаейки самите те през какво преминахме заедно. Момчетата също като че ли се събуждаха от сън, прекрасен сън, който споделиха с нас, за което така бурно бяха аплодирани. Играта с пространството и с различни други измерения приключи, но усещането за нещо магично, което е на върха на езика ти, но не си в състояние да формулираш и изкажеш, си остана с нас.
Досега сигурно вече сте си пуснали някое парче на Eyot, но ако не сте, ето няколко съвета: не очаквайте нищо, усилете до дупка и си затворете очите.
Предстои ви истинско трансцедентално пътешествие, от което няма да се върнете същите.
Снимка: Илиян Ружин