Точно преди четвърт век (култовата 1984-а), прочетох една преводна статия (на югославски) от New Musical Express, посветена на новата вълна (new wave).
До този момент ню уейв за мен беше оня готин стил, обединяващ Depeche Mode, Yazoo, Eurythmics, Duran Duran, Spandau Ballet, Tиърс Фор Фиърс (Tears For Fears) и стотиците други разкошни осемдесетарски романтик и синти групи.
Въпросната статия обаче ми отвори очите и преобърна представите ми.
Оказа се, че ню уейвът не е музикален стил, а обединяващо течение, отмило "раните", нанесени на световната музика след смъртта на пънка, и запълнило огромната няколкогодишна глобална музикална дупка, оставена след кратката доминация на "синовете на анархията".
Две имена ме смразиха тогава в категорията за ню уейв. Първото беше на Iron Maiden - New Wave Of The British Heavy Metal (цитирам NME) и това на една много красива певица от нигерийски произход (която бе група в онези години), наречена Шаде (Sade)- New Wave Of The British Modern Soul. Чак тогава проумях мисията и значението на "новата вълна" като спасителна сламка на световната музика. Тотално ново начало в абсолютно всички стилове, а не само в синти и романтик джинса. Ама в онези години в България чак такива разяснения не правеше дори Тома Спространов!
Та, да се върна на Шаде!
Не си падах много по соул в онези години, а още по-малко по "нововълнов британски модерен соул", но красавицата на снимката от NME ме зашемети, а и щом беше ню уейв, значи ставаше от "нашите хора".
Последваха още две "влюбващи" ме в Шаде случки.
През 1984 чух по радиото "Your Love Is King" и "Smooth Operator", а година по-късно видях вълшебната певица и по телевизията - на живо в легендарния Live Aid на Боб Гелдоф от стадион "Уембли" в Лондон. Там очарователната госпожица Аду заби три песни за 15 минути в следобедните часове, заклещена между сетовете на Ник Кършоу и Стинг, и буквално ме закова на място. (За разлика от жалката Мадона (Madonna), която припяваше фалшиво, най-вече като беквокалистка на Томпсън Туинс (Thompson Twins) в оня паметен концерт).
Шест велики албума за четвърт век! Точно като Dire Straits. Това е да надскочиш комерса и да останеш вечен в музиката. Жива легенда! И то втора поред (след Жан Мишел Жар) (Jean Michele Jarre) в столичната зала "Арена Армеец" за по-малко от месец. "София Мюзик Ентърпрайсис" вършат чудеса и тази есен.
Първото, което направи Шаде на дебютното си участие в България, бе леко да се ... прецака! Става дума за съпорт-диджея й Рос Алън, който или просто отбиваше номера, или толкова си може. Изявата му се сведе до пускане (90% от CD) на пълни блудкажи, без дори да си направи труда да ги смеси. Лепеше "на остро при финал", по-зле и от първите версии на Winamp. Пълна DJ-излагация! В България има поне 30 диджея, които биха се справили виртуозно с такова подгряване, а специално Марти Джи би съборил залата с любими черни винилови парчета. Ама кой да пита?
Но всъщност на кого пък толкова му пука за някакъв слаб диджей, след като тук беше Шаде? Певицата, която не пее в някакъв стил, а самата тя е отделен стил в музиката. За този спектакъл може толкова да се разказва, че няма да стигнат цяла поредица репортажи. Затова ще селектирам най-любопитното от снощи.
Екипът на Шаде е от мегапрофесионални роботи. Всяка стотна от шоуто е изпипана до микрон. Имаше човек, който отговаряше за сламката в бутилката й с минерална вода! Съвсем сериозно! Чешитът обикаляше сцената и в предварително уточнени моменти й даваше глътка вода. Налице бе и друг, който през цялото време се занимаваше с подсушаването на струните на всички китари!
В началото пък един от големите задни прожектори отказа. И беше подменен с друг. За секунди. Като гуми във "Формула 1". Чудовищно бачкане и концентрация. Всъщност, всичко в това шоу на Шаде се случва под сцената. Там са гримьорните, инструментите - изплуващи и потапящи се за секунди на самата сцена. Там се сменят места и визия. Цял един малък музикален град. Различни хора постоянно поемат Шаде и почти на ръце (с тичане!) я пренасят на другия край, за да изплува отнякъде пак на върха. Страхотия!
А Шаде, дами и господа, определено може да пее! Че и почти не е мръднала визуално за 25 години и носи онази магия, която я превърна в една от най-обичаните певици на планетата.
Перфектният звук в "Арена"-та беше тестван още при Жан Мишел Жар. Оттук нататък вече е ясно, че музиката там ще се слуша истински. За изпълнител с вокалните качества на Шаде, това ще е едно райско място. Просто Шаде пя, като... Шаде! Смазващата визия на шоуто, както и очаквахме, ни остави без дъх. Интересното е друго. Докато гледах майсторското снимане на живо на двете камери от екипа й върху големите екрани, си мислех, че липсва просто едно лого на MTV или VH-1, за да съм сигурен че гледам готов видеоклип. Забележителен синхрон! Нали ви казах ... роботи!
Концертът на Шаде може да се раздели на три части, а най-шашавото в тях е, че са маркирани чрез размера на обувките й. Съвсем сериозно!
Първата част стартира с хита "Soldier Of Love": певицата марширува на солидни токове. Шест песни по-късно идва "Smooth Operator" и след бляскавото му анимирано интро, Шаде вече е в класически мъжки обувки с нисък ток. Така се вихри още шест песни, след което във финала на "Paradise" изчезва, за да се върне абсолютно на бос крак за "Morning Bird" и така да довърши шоуто. Чак до взривяващия бис "Cherish The Day".
Осем великолепни музиканти съпътстват мегазвездата на това световно турне. А най-божественото е, че в почти всички парчета има саксофон. Този култов инструмент, незнайно защо тотално елиминиран в музиката през последните 10-15 години, просто омайва и е повече от задължителен. Но все пак Шаде идва от 80-е!
Ето и песните в този завладяващ спектакъл по части:
Действие първо:
Soldier Of Love
Your Love Is King
Skin
Kiss of Life
Love Is Found
In Another Time
(Певицата и бендът й са предимно в милитъри визия в духа на последния албум – "Soldier Оf Love")
Действие второ:
Smooth Operator
Jezebel
Bring Me Home
Is It Ь Crime
Love Is Stronger Than Pride
All About Our Love
Paradise
(Тук вече се пренасяме в епохата на гангстерско Чикаго с всички визуални закачки към онзи мафиотски период)
Действие трето:
Morning Bird
King Оf Sorrow
Sweetest Taboo
Moon And Sky
Pearls
No Ordinary Love
By Your Side
(Шаде вече е неузнаваемо различна. Пусната коса, прилепнала рокля и боси крака.)
Следва мило представяне на всеки един от членовете на състава. Шаде ги извежда напред, държейки ги за ръка и на всеки се покланя. Може би 20 000 души са на крака и аплодират ли, аплодират. А когато музикантите и топизпълнителката най-после се прибират в тъмното, започва бясно свиркане, викане и тропане с крака. За около 5 минути "Арена Армеец" се люлее. Ясно е, че при тази галактическа шоу дисциплина бисът ще е само един. Както на всички концерти от турнето на Шаде впрочем. Богинята излиза отново боса, но с ослепителна червена рокля и изпява рутинно "Cherish Тhe Day" под N 21 в сетлистата си. После всичко свършва.
Може би най-великата певица на нашето време дойде и с лекота покори София. Еталон за професионализъм и божествен талант. Ако слуховете се окажат верни, че това ще е последното турне в кариерата й, то ние сме извадили чист музикален джакпот и ще има какво да разказваме на внуците си (ако ги дочакаме).
И ако се върнем към началото на този репортаж, Шаде отдавна не е нова вълна. Тя е океан вече.
Всички останали са вълнички върху неговата повърхност!