Това, разбира се, се дължи единствено и само на огромния интерес от страна на верните почитатели, които се бяха натъпкали в клуба, нетърпеливи да чуят дебютния албум "Счупени прозорци".
Мишо Йосифов откри вечерта с присъщото си чувство за хумор: "Всеки един поп-фолк изпълнител би ни завидял". Неуморният тромпетист и бендлидер припомни, че джаз музикантите предпочитат изпълненията на живо, затова издават албуми толкова рядко.
Джем сешънът стартира хронологично (както са наредени траковете в диска) с "Преследване", което преля в плажната джаз-реге композиция "Открай време" – реверансът на музикантите към "Бушмилс", с чиято подкрепа излиза проекта, (затова и логично цялото заведение бе "Буш" брандирано).
Впечатляващите сола на Мишо Йосифов се редуваха с мощния тромбон на неговата дясна ръка и съмишленик в проекта Brazz ViliDJ, Вили Стоянов.
Концертът продължи с едноименната пиеса "Счупени прозорци", която деликатно напомни на един замаян от надуване сакс, този на Чарли Паркър.
Въобще, цялостното усещане, което оставя албумът, е за елегантен и една идея по-интелектуален джаз, по думите на самия Мишо, който анонсира по-сериозен първи сет. "Но след 15-минутния брейк, когато ще можете да нападнете и опустошите бара, ще последва и по-забавната част", обяви тромпетистът.
След кратката почива, в която половината заведение се изниза да припали по цигара, градусът наистина се вдигна, за което допринесе и появата на Милица Гладнишка. Забавната изпълнителка вметна на шега, че досега музикантите са подгрявали за нейния концерт.
Този майтап, едва ли не, се оказа абсолютен факт, защото когато Милица излиза, дори бутилките започват да танцуват. Версията й на "Кралицата на нощта" по "Вълшебната флейта" на Моцарт впечатли до размазване близо двестате души, зяпнали я в захлас. Нейният великолепен глас може буквално да прелее от Били Холидей до Мария Калас за секунди, а чрез уникалното си сценично поведение, тя по-скоро изнесе представление, отколкото концерт.
След още няколко изпълнения, сред които разчупен аранжимент на темата на "Семейство Флинстоун", Милица ни остави, а момчетата продължиха да свирят в един ала Джак Керуак делириум.
Дори в малките часове, все още идваха хора.
Несекващият наплив от страна на феновете е сигурен знак за едно - джазът е жив!Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерия".