Канадката Joni Mitchell е добре позната у нас и се радва на завидна популярност. Тя има девет отличия "Грами" (последното е от 2022 г.), но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователи, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като Led Zeppelin, Marillion, Nirvana.

Joni е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 4 концертни и 14 сборни за период от 54 години са добре известни на широката публика, нещо повече – има признанието на един от най-значителните автори на своето поколение. Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката.

През 2000 г. тя издава своя 17-и студиен албум с доста различна стилистика: тя изпълнява 10 класически джаз песни от репертоара на Billie Holiday, Ella Fitzgerald, Etta James, Nat King Cole, Dinah Washington и Frank Sinatra, както и две свои в съпровод на оркестър от 71 музиканти с диригент Vince Mendoza. Записите траят 3 дни в лондонското студио Air на George Martin, петият Beatles. За участие са поканени и джаз легенди: пианистът Herbie Hancock, саксофонистът Wayne Shorter, тромпетистът Mark Isham, бас китаристът Chuck Berghofer и барабанистът Peter Erskine.

Този концептуален проект ни представя етапите на съвременната любовна история според Mitchell. В началото е флиртът, следва оптимистичният етап на взаимната еуфория, която преминава чрез метаморфоза в разочарование и иронично отчаяние, за да намери израз накрая във философско приемане на реалността и с надежда за нов цикъл. Joni Mitchell: "Всеки е минал през този цикъл. В началото вие сте поразени и за това говори първата песен "You’re My Thrill"("Ти си моята тръпка"),  която се пее от Billie Holiday. Преминавате през различни преживявания в периода на възход, след това романтичната любов си отива и албумът завършва с "Both Sides Now" ("Сега и двете страни"), която пък твърди, че изобщо не познавате любовта.

Старите песни са много символични. Използват времето, защото произлизат от аграрната култура. Имат огромно количество препратки към небето за обозначаване на емоция... "Ти си моето слънце", "Бурно време". Но има много малко от интимното изстъргване на душата ни в по-ново време. Както казва Bob Dylan, бихте могли да направите добри промени в акордите, но това не ви прави музикални. Това, което исках да направя, беше да запазя изящната мелодия от старата школа, но да внеса по-голям реализъм. 
Романтичната любов е хитрост на природата, подхранвана от безпокойство и несигурност. В момента, в който тя е обезопасена, се разсейва. Така природата ни подмамва, за да ни накара да се размножаваме. Има обаче и други видове любов, които са по-стабилни. Романтичната любов угасва. Песента на Sinatra ("I Wish I Were In Love Again", или "Искам още от това") добре описва  нещата... Бързото изкачване, когато стигнеш до височините и после всичко се сгромолясва надолу. Но накрая казваш "О, искам още от това", става нещо като наркотична зависимост".

Всичко започва през април 1998 г., когато продуцентът Larry Klein (и неин бивш съпруг) организира заедно с Don Henley концерт в Лос Анджелис, озаглавен "Stormy Weather". Klein привлича 10 певици, включително Bjork, Stevie Nicks, Natalie Cole, Sheryl Crow, Paula Cole и Mitchell, за да изпълнят стандарти с оркестър.

"Казах ѝ, че след като пее с голям оркестър, тя ще се пристрасти към това – казва Klein. – Оказа се, че тя наистина много се забавлява и след това реши, че иска да подготви цял албум с джаз стандарти. Изборът на песните бе много труден, защото Joni е композитор и наистина трябваше да ги почувства като свои собствени, за да ги изпълни със същия интензитет, както ако тя ги беше написала. Ако една песен не отговаряше на нейните стандарти като автор на песни, тя просто не чувстваше, че може да се потопи в нея".

"Исках с този албум – допълва Joni Mitchell – да припомня музикалните върхове от миналия век, особено по отношение на оркестрацията на Duke Ellington и Miles Davis – концепция, която бе реализирана от Vince Mendoza, който е искрен почитател на аранжиментите на Gil Evans. Двата периода, които ме впечатляват най-много по отношение на Miles Davis, са с диригента Gil Evans, и с Herbie Hancock и Wayne Shorter", и те намират място в моя проект".

Със своя гледна точка се включва и Vince Mendoza: "Всички песни аранжирах с мисъл за гласа на Joni. Гласът ѝ се промени много през годините от първия ѝ албум, стана доста по-интересен и оцветен, изказът ѝ е по-богат на внушения. Подходих към аранжимента на всяка песен като към музикална поема, както Richard Strauss би направил за определен певец. Разбирането на думите и усетът кога съпроводът да се изяви и кога да се акцентира върху текста и кога не. Научих много за това от Joni как пише и как представя текстовете. Тя беше великолепна, затова и оркестрантите станаха на крака по време на записите, нещо нетипично за англичани".

Сергей Шишов ще представи "Both Sides Now", отличен с две награди "Грами", в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 14 май, след новините от 21.00 ч.