Приказките на норвежкия писател Peter Christen Asbjørnsen от 1845 година поставят началото на поредица културни връзки, вдъхновили произведения с непреходна стойност.
Така например драматургът Henrik Johan Ibsen след като получава писателска стипендия, заминава за Италия и там създава пиесата "Пер Гюнт", силно повлиян от приказките на Asbjørnsen. По-късно младият тогава композитор Edvard Hagerup Grieg е поканен от Ibsen през 1874 г. да подготви музикален съпровод към драмата. След премиерата на 24 февруари 1876 г. в столицата Кристияния (днес Осло), както пиесата на Ibsen, така и двете сюити на Grieg от този спектакъл от 1888 и 1891 г. добиват световна слава, и дори в ХХІ век не слизат от сцените и концертните подиуми.
Сюжетът на "Пер Гюнт" в стихотворна форма ни пренася в първата половина на ХІХ век в Норвегия, в долината Гудбрандсдален и околните гори. После се озоваваме в Мароко, следват пустинята Сахара, Египет и отново Норвегия. Води ни главният персонаж Пер Гюнт, чийто пориви за търсене на щастието го карат да предприеме тези пътешествия в борба с тролове и измамници, разкривайки своята безсърдечност и алчност, за да стигне накрая до истински ценното: любовта на лъчезарната Сулвай, известна у нас преди като Солвейг, която го чака 40 години…
Адаптацията на "Пер Гюнт" в постановката на режисьора Paul Green се оказва в центъра на вниманието на провеждания Шекспиров фестивал в Стратфорд на Ейвън през 1957 година, когато там гостува Edward "Duke" Ellington със своя оркестър, включително завърналия се пианист, композитор и аранжор Billy Strayhorn. Duke и Billy замислят да направят свой прочит на музиката от Edvard Grieg в контекста именно на интерпретацията на Paul Green като фабула, персонажи и актьори.
Особеното е, за разлика от сюитата им "Nutcracker" ("Лешникотрошачката") по музиката от балета на П.И.Чайковски, че и двамата джазмени този път се придържат стриктно към музикалната партитура на Edvard Grieg, а не пристъпват към нейното пресътворяване. Duke заявява в интервю след време: "Когато се готвехме за сюитите "Пер Гюнт", не съм си мислел, че би могло да стане по-добре, отколкото бе направено от Grieg. Може само да го направите по достоен начин. Имам предвид, че може да го направите така, че да пасва на историята, на характерите на героите, които са представени в пиесата, и на хората, които играят ролите им – така трябва да бъде направено, че да им съответства. Тогава идва ред за оркестрацията, която да отрази всичко това".
В допълнение към пет части от двете сюити "Пер Гюнт", Duke Ellington и Billy Strayhorn решават да включат свое произведение – "Suite Thursday", игра на думи с романа "Sweet Thursday" ("Благодатният четвъртък") на писателя John Steinbeck.
Така се оформя албумът "Swinging Suites By Edward E. And Edward G.", или "Сюитите в суинг от Едуард Е. и Едвард Г." След неговата премиера през декември 1960 година, специализираните издания отбелязват иновативния подход на двамата творци към програмната музика. В своя рецензия вестник New York Times определя адаптацията на "Пер Гюнт" като впечатляваща, намира хармониите за "плътни и великолепни" и отбеляза ефектното съчетание на бързи секции с балади. Любопитно е, че първоначално Kungliga Musikaliska Akademien (Шведската кралска музикална академия) смята, че джаз версиите на Duke Ellington "обиждат" скандинавската музикална култура, но с времето променя мнението си.
Сергей Шишов ще представи "Сюитите в суинг от Едуард Е. и Едвард Г." в предаването "Картини от една изложба®" по програма "Хоризонт" на БНР, в събота, 25 октомври, след новините в 22.00 часа.