Някак неусетно Stereo MC’s навъртяха близо 30-години на сцената.
Вярно, пилето на късмета кацна на рамото им за по-дълго май само и единствено през 1992, но машините Роб и Ник са заедно още от 1985, когато се влачат за първите си малки участия из Лондон с градския транспорт.
След няколко изяви и по нашите земи, Роб Бърч и Ник Халъм наминаха към Sofia Live Club тази събота, за да представят новия си диджейски сет, предхождащ появата на осмия студиен албум на бандата, който се очаква да излезе в близките месеци. На сцената заедно с тях се вихри и MC Five Alive – специализирано британско емси за бърборене върху дръм-ен-бейс.
Линията големи денс звезди, позагубили блясъка си, смазани от актуалния музикален комерс, да се изявяват по клубове с диджейски сетове, е опростена, но някакси много приятна и интимна. Дава възможност да се порадваш на изпълнител от световна класа и да го пипнеш дори, без да преодоляваш ен броя заграждения и шамарите на кръвожадни охранители.
Жалко, че едва 200-тина души видяха дискотечното майсторството на британското трио. Sofia Live Club продължава да е клубът с приказен звук и сравнително тънки цени, но май сцената в България тотално се скапа заради поголовното обедняване на народа, особено в последните месеци .
Уловката в афиша, че гостите ще застанат зад пулта СЛЕД 23 часа ми беше ясна, но цели 90 минути закъснение от този час си е прекалено и хиперизнервящо. От комерсиална гледна точка, хич не проработи, защото повечето посетители се лигавеха на по една бира и толкова.
Подгряваше някаква столична "звезда" от тези пичове, които имат повече коса по бузите, отколкото на главата. Сори, но аз лично не мога да ги различавам на външен вид, а по диджейска линия - изобщо. Освен че симулираше докосване на копчета, "тонрежисьорът" изгълта точно 6 чаши уиски, три минерални води и един "Редбул" за час и половина, а как оцеля, ми е тъмна загадка. Стотина души бяха така готови за танци, че, ако музиката беше читава, щяха да се разцепят на дансинга, ама...
Половин час след полунощ нещата си дойдоха на мястото. Ник Халъм си включи компютъра и като зацепи с онези ми ти UK Bass, Electro House, Dubstep брейкове, апаратурата взе да крещи: "Благодаря ти, Господи!".
MC Five изобщо не се брои за петима, защото е метър и половина, но пък си е емси отвсякъде и то на границата на олдскуула. За 2-3 трака време успя да примами народа буквално под носа си, а "лицето" – Роб, вече с диджейското си амплоа - Роб Би, започна да влиза плавно в сета, нахлупил оранжев "чорап" на главата си и навлечен в кожено палто.
И демонстрацията на диджейска суперкласа се разшета из клуба. Изпипано вдигане на темпото и все по-остри и намахани речитативи и вокали. От лежерното поклащане сетът за минути премина в брутално разчупен днес и чак до дълги серии с подскоци. Колкото и да се стараеше, нетренираната публика нямаше шанс да се залепи за темпото на беснеещите Роб и MC Five Alive.
Отзад на пулта беше страхотия. Почти съм убеден, че Ник Халъм ползваше готов микс, смесен предварително. Все пак формацията е на турне, а и го гледах в ръцете от 3 метра разстояние. При него силата е в боравенето с корекциите. Такова въртене на потенциометри не бях виждал. Как издържа пултът, не ми е много ясно? Имаше моменти, в които и Роб Бърч заставаше с гръб към дансинга, залепваше ръце в пулта и въртяха с Ник в синхрон. Единият "коригираше" средите, а другия - басите. Направо откачаш!
Подобни представления правеха Jungle Brothers и US3 в Sofia Live Club, но с тях на сцената имаше и музиканти с инструменти, а усещането си беше като за концерт. В диджейския сет на "Стерео емситата" саундът бе на 100% денс парти по ръба на старата и новата школа.
Нямам идея кои точно бийтове са от предстоящия албум и как ще бъдат включени там (като песни евентуално), но по-добро зарибяване към бъдещ проект - здраве му кажи. Две емсита и един диджей, които постоянно са в някаква темпова въртележка, в която Роб вдига адреналина с откъслечни фрази от онези суперхитове на Stereo MC’s, които ги превърнаха в абсолютен култ през 90-те и им домъкнаха награди BRIT и милиони продадени албуми.
Изключително класни уроци по диджейство, за съжаление пропуснати от родните "асове" в професията. Може би умишлено.
Разликата между първи и дванадесети клас винаги е доста стряскаща...:)
Галерия със снимки на Тонина Манфреди във Фейсбук: