Чудна работа са у нас концертите.
Не съм сигурен дали някога съм виждал зала 1 на НДК толкова празна. Когато шоу на група като Симпъл Майндс (Simple Minds) започва пред 300-400 души, човек се чувства... ами, странно. Пак добре, че в София пребивават доста англоговорящи люде, та май към една трета от публиката бяха такива. Защо беше толкова слаб интересът към една от най-важните банди на осемдесетарския ню уейв, не знам – може би кризата, изострена от наближаващата коледна вакханалия, си е казала думата. Въпреки че после публика се посъбра все пак. И слава Богу!
Във всеки случай, немногото хора, готови да се подложат на музикално освещаване (Sanctify Yourself!) с именитите шотландци, бяха повече от щедро възнаградени. Всички останали могат да се ядосват, че са пропуснали един от най-добрите концерти на 2009.
Симпъл Майндс са група, за чийто пети албум можеш да прочетеш, че загатва бъдещия й потенциал. Действително пътят от суровия пост-пънк до могъщия комерсиален пробив, осъществен успоредно с U2 и с подобни средства, се оказва доста дълъг. Но пък това означава дълга дискография и огромен избор на материал за концерт.
Бандата започна музикалното освещаване ударно тъкмо със "Sanctify Yourself" и още когато в самото начало Джим Кър скочи от сцената и запя, разхождайки се сред публиката (направи едно "гепи" с вярното перо на MySound.bg - Валентин Найденов), стана ясно, че повече няма да си седим на местата. Последва актуалният сингъл "Stars Will Lead The Way"...
Именно фронтменът със своите технични, атрактивни вокали и неподправена харизма е сърцето и душата на групата; заедно с него още от първите години са китаристът Чарли Бърчил (Charlie Burchill) и барабанистът Мел Гейнър (Mel Gaynor), а другите двама постоянни членове в момента са Анди Гилеспи (Andy Gillespie) – клавир и Еди Дъфи (Eddie Duffy) – бас. Освен това у нас те водеха със себе си и чернокожата певица Сара с огрооооооооооомно гласище и свръхсочна бленда, благодарение на които химни като "All Тhe Things She Said" и "Alive Аnd Kicking" се превърнаха в истински вокални диалози на живо.
Сред старите парчета, изпълнени с много енергия и настроение, бяха още "Waterfront", "Promised You А Miracle" и, разбира се, размазващият хит "Don’t You (Forget About Me)". Новите аранжименти се отличаваха със засилено електронно присъствие откъм клавира и звучаха чудесно в плътния и дълбок саунд, който иначе не толкова често може да се чуе в зала 1.
Чухме и няколко песни от новия албум "Graffiti Soul", под чийто знак минава турнето и който определено е най-доброто, записано от групата в последните десет, ако не и двайсет години – ако говорим за собствено творчество, разбира се, защото през 2001 групарите издадоха цял албум с кавъри и първият бис в София беше именно от там – "Neon Lights" на Крафтверк...
Тук е мястото да спомена, че „графитаджийското” турне на ветераните е специално с това, че сетлистът на всеки концерт е различен – както основната част, така и бисовете, които в нашия случай бяха шест!
Дали Джим Кър и колегите му излъчват навсякъде същото сияние като в София, това не знам.
Но от целия концерт лъхаше онова послание, което в края Джим каза като нещо много важно и специално на притихналите фенове: „We Love You”.
А публиката на този концерт заслужаваше да го чуе.