"Франк Синатра е истинска дефиниция на класа и стил" – каза Алиша Кийс по повод 10-годишнината от смъртта на големия Франк, която се навършва днес.

На 50-то раздаване на наградите „Грами” Кийс дори направи дует с покойния певец, акомпанирайки с пиано и глас на неговата класика от 50-те „Learnin' the Blues”.

Боно също отбеляза, че „Франки не се интересуваше от рок музиката, но тя се интересуваше от него, тъй като той притежаваше осанката и стила, от които рок-ен-ролът се нуждае.”

Към дългия списък на хората, определящи Синатра като свой кумир са още Джей-Зи, Джони Ледженд, Джон Майер и редица други, които не са били родени по времето, когато Франки е бил на върха.

Благоговеенето пред Синатра изглежда парадоксално на фона на днешните изпълнители, за които музиката е само част от имижда и физическото присъствие.

„Точно напротив Синатра остана в историята заради респекта си към мелодията и лириката, заради безупречната си фраза. Той вярваше, че певецът служи на песента, а не обратното и на концерти винаги представяше и изразяваше почит към композиторите.

Години преди Елвис Пресли Синатра направи афро-американския джаз достояние на широката публика, вкюлчваща кохорти припадащи момичета”, пише в увода към „The Sinatra Project” музикалният историк Майкъл Фейнстийн, който ще издаде и диск с нови интерпретации на класическите стандарти на Синатра.