За последните няколко години това сякаш не е изненада, но не пречи да напълни столичната "Арена Армеец" снощи. Причините могат да бъдат всякакви – исторически, хитови и пр., но основанието остава същото: музикално.
Уж последен концерт за България на последно турне, шоуто им от тревата при БАН (октомври 2010) се случи отново, но в по-уютна обстановка и малко по-надолу. Симпатично решение: досадата от станалите модни напоследък разпадания и събирания тук я няма, защото са налице хора с добри песни, благи усмивки и липса на претенции.
Наистина, тазгодишният концерт (трети в София, пети в България: два в Каварна) - част от турнето Rock'N Roll Forever, беше реплика на този от преди три години, с разлика от 1-2 песни. Но всичко е все така ударно. Публиката, сред която се забелязват дечица, беловласи господа, лелички, метъли и жизнерадостни младежи, се весели, всеки по своему.
Началото, отривисто и вече класическо: заглавната "Sting In The Tail" от последния албум (2010). Просто Скорпиънс имат дарбата за здравия метъл риф и хубавата мелодия. Ако ви звучат клиширано, то е защото сте слушали много песни на групи, които са хванали от тях.
Да, вятър на промяната и прочее: тук е мястото да се каже, че тази немска банда датира от края на 60-те и през 70-те има поредица от чудни албуми, определящи за стилистиката на класическия рок. Не само велики балади и радио рок хитове. Ако искате да чуете истински метъл, пуснете си “Sails Оf Charon” от "Taken By Force" (1978) – нещо, което не беше изсвирено, както и неговите събратя от онези плочи.
Обаче в същата стилистика на жалонност в рифовете и мелодиите е "Coast Тo Coast" от "Lovedrive" (1979), на която се куфя снощи. И за да няма чудения, от същия албум е вечният хит "Holiday", един от важните моменти на концерта. Като гвоздей влиза и съседното баладично изпълнение, "Send Me Аn Angel" – макар и във втората част оцветено от леко лигави бектракове, то предизвиква възтог от публиката, и наистина си струва.
Свежо е и включването от същия албум ("Crazy World", 1990) – подскокливата резачка "Hit Вetween Тhe Eyes". Аз с този албум съм израснал. "Wind Оf Change” беше за биса, а останалата част – рок песните, които всички знаят, но съжаляват, че не са слушали наживо. Има защо, тъй като Klaus Meine, Rudolf Schenker, Matthias Jabs и изобщо цялата група знаят как се стои на сцена и го правят по начин, за който би им завидял и най-пъргавият сред нас.
Барабанното соло (отново) беше хитро предвидено като припомняне на огромния ареснал от албуми, парчета от които Скорпиънс и тази вечер не можаха да свирят. За финал две вечни песни - "Still Loving You" и "Rock You Like А Hurricane". Чао, и на другото предпоследно турне пак сме там.
The Best Is Yet to Come!