На пресконференцията някой възрази, че – напротив - хората знаят кой е мистър Бърк. И ето че вечерта на 11 август потвърди това.
Кралят на рок-ен-соула (King Оf Rock ‘n’ Soul) изнесе зрелищно представление и не остави равнодушен никой на препълнения площад. Трета поредна вечер от феста пред сцената ври и кипи – подобно на Инкогнито (Inognito) и 8WD, и музиката и гласът на Соломон Бърк събудиха желанието за танци.
В началото на сцената излязоха музикантите от бенда му, в който освен впечатляващата брас секция, се открояваха и две огнени дами в яркочервени рокли – цигуларките Рафаела Стирпе (Raffaella Stirpe) и Симона Мана (Simona Mana). В яркочервено се появиха и двете беквокалистки – Кенди Бърк (Candy Burke) и София Бърк-Перез (Sophia Burke-Perez) – дъщеря и внучка на Соломон. След интрото сцената угасна, а когато прожекторите светнаха отново, на величествен червен трон, заобиколен с огромни вази, пълни с червени рози, вече седеше Кралят на соула.
Няма как да не отбележиш пищността на декора и нарочно търсените ефекти с червения и черния цвят, напълно в духа на разточителността на гласа и наситеността на музиката, която поднесоха тези изключителни музиканти. Има творци и изпълнители, пред които не можеш да не изпитваш уважение и благоговение още от мига, в който се появят пред теб. Не възрастта на Соломон Бърк (тази година той навърши 70 години), нито теглото му са виновни за въздействието, което оказва на публиката и авторитета, който налага край себе си. А гласът, който толкова време е останал непокътнат, топлите думи на посланието, което вплита в песните си, вечната музика, която създава и безграничната любов, която сипе от сцената.
Хората на площада развълнуваха певеца и за тях той изпълни хитове и композиции от последния си албум „Nothing’s Impossible”. Присъстващите усетиха и разбраха музиката, като се превърнаха в чудесната публика за такъв концерт. Това е магията, когато нещата се случват – в малкия сапунен мехур на над час и половина соул, блус и джаз. Всички са щастливи, всички греят в ярки цветове, блестят в усмивки и създават свят, в който – както иска Бърк – има толкова много обич.
„That's How I Got Тo Memphis”, „Diamond In Your Mind”, включената в саундтрака на „Мръсни танци” „Cry To Me”, вечната класика на Рей Чарлз „Georgia On My Mind”, „Fa-Fa-Fa-Fa-Fa (Sad Song)”, няколко „китки” (или както сега е модерно да се наричат – „медли”) с откъси от „Stand By Me”, “If You Need Me”, “Proud Mary”, “Lucille”, “Tutti Frutti”, разтърсващата „Don't Give Up on Me”, „Down In Тhe Valley”, „Up To The Mountain” и „‘Til I Get It Right” с вечното послание за любов бяха само част от парчетата, които имахме възможността да чуем снощи. Бърк почете свои приятели, които вече не са между живите – творци като Джеймс Браун, Отис Рединг, Майкъл Джексън – с думите „обещал съм си, че докато имам сили да се кача на сцената, докато имам сили да пея, те няма да бъдат забравени и ще ги споменавам всеки един път”.
В края на шоуто чухме солови изпълнения на Кенди и София, а десетките червени рози бяха раздадени на публиката, която дори имаше възможността да се качи на сцената за последните парчета. Заобиколен най-вече от деца, Соломон изпя "What A Wonderful World" и "Everybody Needs Somebody To Love", преди сцената отново да угасне, за да може той да се оттегли зад кулисите така, както и се появи.
Няма да сгрешим, ако наречем изпълнението му на джаз феста в Банско уникално преживяване във всеки един смисъл на думата. Соломон Бърк дойде, превърна се във великолепен проводник, мост между нас и музиката, между нашия свят и светът на душата (ах, тази невъзможна на български игра на думи със „соул”), където той е истински крал.
Мисията на живота му, изпълнена за пореден път – и няколко хиляди души се вляха в редиците на почитателите му, омагьосани завинаги от харизмата и мощния глас, който има какво да каже и го казва много, много добре.