Вечерта на 8 юни в София е прохладна, светла и предимно лятна.
Вечер само като за музика на открито, а пък нашата дума е за джаз, така че - за джаз на открито по паркчета и градинки. И, разбира се, сезонът на джаза на чист въздух вече започна, обаче точно тази вечер влизаме на закрито и тъмно, за да приключим подобаващо Европейския музикален фестивал с концерта "Арт скици" на Ангел Заберски квартет в Sofia Live Club. Събитието е част и от фестивала "София Джаз Пик".
Винаги съм харесвала Sofia Live Club, но този път организацията не им се получи много добре, за разлика от организацията на фестивала. Много организатори, много фестивали и човек се обърква. Накратко - от мястото имаше какво да се желае, докато концертът се оказа на очакваното, дори изисквано, високо ниво.
Докато си висяхме пред затворените врати на клуба съвсем малко преди обявения начален час - 20.00 ч. - дори само събиращата се публика започваше да създава много приятна атмосфера. На влизане дочувам развълнуван глас: "Това ще бъде нещо много хубаво!"
Точно така беше. Клубът - пълен догоре с хора и една голяма част от тях дори не си приказваха по време на концерта! Неизменният чудесен звук в притъмнялото помещение, Ангел Заберски на рояла, Мишо Йосифов на тромпета, Стоян Янкулов-Стунджи зад барабаните и Борис Таслев на баса. По едно питие и се започва с "Хип-хоп реге". Повечето парчета тази вечер са на Ангел Заберски, аранжирани за квартет, чуваме и композиция на Мишо Йосифов ("Балканско пътешествие"), написана специално за концерта - много, много красива.
Ачо Заберски (както сам се нарича) представя идеята на събитието - ретроспекция на концерта от преди две години в клуб Jazzkeller във Франкфурт, който квартетът изнася с огромен успех в рамките на фестивала "Европейски дни на културата". Едва ли е нужно да се спирам пространно на биографиите на формацията и на музикантите поотделно, съмнявам се изкушените от тази музика да имат нужда от това (за останалите има Гугъл). Спирането върху самата музика и изпълнението ѝ обаче никога няма да е достатъчно. Концертно изпълнение с лекотата и съвършенството на студиен запис, но с достатъчно енергия на живо, за да създаде специфичната атмосфера на съпреживяването. Мощната и нежна приливна вълна, която се лее изпод вещите пръсти на Заберски от пианото, се надига, за да обгърне цялата зала, после се отдръпва, за да изплува на повърхността звънката игра на тромпета. Мелодичното му палаво сърце се понася над вълшебните пейзажи, които рисува пианото, като птица, зареяла се над "Спомени от Странджа", укротява се в меката красота на "You Have Тo Tell Me" или плете заедно с контрабаса неустоимите ритми на "Полуумалена самба".
Харизматичната симбиоза между хармониите на тромпета и пианото танцува с босите си стъпала върху гладките камъчета от пътеката, която редят пред нея барабаните - до мига, в който Стунджи не се впусне в лудо соло, което буквално спира дъха - като пред гледката на буен жребец, пращящ от дива мощ, застинал, но все така наелектризиран, под уверената ръка на ездача. Много бързо, докато на няколко пъти се сетиш да дишаш, след като си затаил дъх на най-красивите моменти, се стига до емблематичната "Сладка чубрица" и финала с виждането на Ангел Заберски за арията "Nessun Dorma" от "Турандот" на Пучини. Излезлият миналата година албум "Like Jazz" на Ангел Заберски трио - втори за този състав на формацията - съдържа джазови интерпретации именно на класически произведения и можем само да съжаляваме, че не чухме още от този материал.
Един бис, без излишни паузи - трактовката на момчетата на джаз стандарта "Caravan", която още продължавам да си тананикам, и - край. Добре че се задават лято и много джаз.
Защото, както установявам всеки път - отново и отново, хубавите концерти винаги са твърде, твърде кратки.