Стандарти и латиноамериканска ритмика са в основата на шоуто Dancing Stars.

Професионалистите, събрани от ЬTV, ще обучават своите звездни партньори в изкуството на стандартните и латиноамериканските танци.

Настоящият вид на състезателната програма в спортните танци претърпява бурно развитие през вековете, като всеки танц има своя история.

В основата на стандартните танци са залегнали група танцови мотиви, присъщи на различни народи от Европа. Най-голям принос има т.нар. "мatenick" и вариация, наречена "furiant", които са изпълнявани по време на селски фестивали в Чешката република. Френският "walt" и австрийският "lindler" са най-близките предшественици на съвременния валс.

Валсът е станал популярен през ХХІХ век във Виена, откъдето се е разпространил из целия свят. Той е първият танц, в който има близък контакт между партньорите. Изпълнявал се е в дворцовите бални зали преди всичко за демонстрация на елегантност и величие.

Тангото започва развитието си от два различни танца. Първият, подобен на класически цигански иберийски танц, произхожда от Испания, и се е изпълнявал от солист. Другият се заражда в Аржентина под наименованието “танц с пауза” и е изразявал пренебрежителното отношение на мъжа към жената. Състезателното танго днес се изпълнява на присвити колене.

Фокстротът е известен като първия изцяло американски салонен танц, чието име е наследено от създателя му Хари Фокс. Той имитира движенията на различни животни, а стъпките му носят имена като Търки трот (Пуешки ход), Гризли беър, Бъни Хъг и др.

Куикстепът е най-веселият от стандартните танци и се създава като т.нар. бърз фокстрот. Той няма сложни стъпки, но е много бърз като темпо и изисква много енергия - еквивалентът на една обиколка на дансинга в танца куикстеп е 800-метров спринт.
 
Флекрът е една от фигурите на виенския валс, който се демонстрира на състезания по спортни танци. Творци, създавали тези  мелодии, са Щраус (баща и син), Шуберт, Чайковски, Вебер и др.

Някои танцьори свързват характера на латиноамериканските танци с история, описваща любовта – самбата е танцът на запознанството между мъжа и жената.

Ча-ча е любовният флирт, румбата - любовната игра, пасо добле-то е скандалът, а джайвът е щастливият край. Тези, макар и условни асоциации, показват отражението на човешките взаимоотношения върху танците.

Самбата е бразилски танц, който се отличава от останалите латиноамерикански със своята жизненост и богато разнообразие от ритми. Историята му започва през далечния XVІ век, когато португалски заселници открили източното крайбрежие на Южна Америка - място, което те нарекли Януарската река (Rio De Janeiro). Там африканските ритми започнали да се сливат с латино музиката, която била пренасяна от пристигащите от Западна Африка роби, които, от своя страна, използвали своята музика, за да призовават различни духове и божества. През 30-те години на ХХ век форма на самба, наричана кариока, се появила в Англия и САЩ. Благодарение на киното (и актьори като Фред Астер и Джинджър Роджърс), стилът добил популярност. През 1941 славата му нараснала покрай изпълненията на Кармен Миранда в много нейни филми.

Ча-ча-та се определя като кубински танц, произлязъл от мамбото и добил най-голяма популярност през средата на 50-те години. Сред многото фигури на новия танц се откроявала една, чието име било "чач" ("chatch"). Включва три бързи смени на тежестта, предшествани от две бавни стъпки. Оттам и произлязло името на танца. Като състезателен танц се е появил най-късно, но за разлика от другите се е запазил най-близо до оригиналния кубински вариант.
 
През 30-те години един изцяло нов ритъм и танц от Куба става особено популярен – т.нар. кубинска румба. Ритъмът на танца е насечен, за да се подчертаят добре експресивните движения на танцьорите.

Пасо добле-то е единственият латиноамерикански танц, който не произлиза от афро-културата. Корените му са от испанския музикален стил. Известен е като танц на мъжа-тореадор, изобразяващ борбата му с бика на коридата. Жената играе ролята на червения плащ в тази битка.

Джайвът е ритмичен и бърз танц, който произлиза от буги-вуги-то, рок-ен-рола, суинга и чарлстона. Корените на танца са от Харлем, Ню Йорк. Първите му следи се появяват през ХХ век сред афро-американските роби, които имали танци с тройни и единични стъпки. Музикалният съпровод е с продължителни барабанни удари.

Още по-подробна информация за танците, както и видео, можете да откриете в секцията на "Dancing Stars" на сайта на "bTV".