Блестящият концерт на Стив Хакет наистина показа, че арт-рокът не е застинал в младостта на някои от големите музиканти на нашето време.
По-енергичен и по-жизнен от всякога, мистър Хакет наистина доказа и показа, че и Дженесис, и той са едни от еталоните не само на артистичния рок, но и на изтънчената музика като цяло. Без това да означава непременно претенциозност и натруфеност. Напротив – един от най-скромните музиканти на 20-и и 21-ви век, този британец винаги е разработвал китарното изкуство с достойнство и постоянство, търсейки нови посоки. Но в същото време оставайки верен на себе си и това, което с удоволствие е правил през 70-те години.
25 студийни албума и завръщане към любимите 70 години без търсене на излишна шумотевица и хапки комерсиализъм, както правят някои други. Така беше и в столичния клуб Music Jam на 31 май – естественост, професионализъм и артистична меланхолия. Точно това, което очаквах от ветеран като него. И единственият от великите Дженесис, който се връща към безсмъртните композиции на групата, оформила въобще определението "артистичен рок".
Както беше обещано и като заглавие на турнето, концертът беше разделен на две части с 20-минутен антракт. Стив Хакет солово и класиката Дженесис съответно. Започна се с ударни композиции от последния, много силен албум на мистър Хакет "At Тhe Еdge Оf Light", където се открояваше откриващата диска "Fallen Walls Аnd Pedestals", премина се през голяма част от легендарния индивидуален проект на Стив "Spectrall Mornings"(1979), чиято 40-годишнина също се почита с това турне (за отбелязване там бяха трубадурската "The Virgin Аnd Тhe Gypsy" и колосът "Tigermoth"), за да се стигне до втората част на шоуто с класиките на Дженесис. Но за това - след малко.
Първата част беше увенчана с много музикантско свирене, чести смени на електрическа с акустична китара и доста добро пеене от страна на мистър Хакет. Тук е моментът може би да обърнем внимание и на неговите приятели – както се казва, все от класа. А именно – верният съратник от началото на соловата му кариера Роджър Кинг на клавишите, шведът Йонас Рейнголд на бас и 12-струнна китара, страхотният барабанист Крейг Блъндел и Роб Таунсънд – клавири, саксофон и флейта. Замяната на мястото на провеждане събитието – от зала 1 на НДК в клуб "Мюзик Джем" всъщност не беше чак толкова лоша – непосредственият контакт с публиката се получи, за да се стигне и до изказването на мнение относно Брекзит на иначе аполитичния, за разлика от колегата Гейбриъл, Хакет – а именно разочарование от отделянето от европейските корени. Мнение, което споделят и повечето от големите музиканти и набори на Стив, като Питър Хамил например. Както и да е. Със сигурност Хакет остана доста доволен от посрещането на софийската публика. Тя очевидно беше доста добре запозната със соловото творчество на гениалния китарист, както и с онова, което предстоеше след антракта…
... Представяне на великата тава на Дженесис "Selling England By The Pound" (1973) в нейната абсолютна цялост. Кой играеше ролята на Гейбриъл ли? Невероятният Над Силвейн, който помага на Хакет във всичките версии на "Genesis Revisited" – вокалист, който наистина стига до висотите на Питър Гейбриъл (и Фил Колинс), но също така и предлага доза от артистичността на първия и наистина ни връща в златните години на времето, когато Дженесис гордо заявиха претенциите си да правят нещо много повече от обикновен рок. Композциите ги знаете, но все пак да припомним – невероятната откриваща "Dancing With The Moonlit Knight"; "хитът" от онзи период "I Know What I Like (In Your Wardrobe)", изпълнен по много различен импровизиран начин; епохалната пиеса "Firth Of Fifth" (с личен принос към композирането ѝ от страна на Хакет); кратката любовна първа композиция на Колинс "More Fool Me"; невероятната и като музика, и като текст "The Battle Оf Epping Forest", чийто текст присъствал на концерта до мен фен се оказа, че знае наизуст!; прекрасният инструментал, лично композиран от китариста, "After Тhe Ordeal", за да стигнем до финала на този шедьовър, а именно - съвременния прочит на историята на Ромео и Жулиета в "The Cinema Show".
Концептуалният край на тавата "Разпродаване Англия на парче" "Aisle Of Plenty" трябваше да закрие шоуто на мистър Хакет. Но когато човек е във форма, той не спира толкова бързо – исканията ни за бисове бяха увенчани с "Deja Vu", композиция, невлязла в тавата на Дженесис навремето, а логичният десерт на този епохален концерт беше доста разтегленета и променена версия на "Los Еndos" – неувяхващ опус от първия пост-Гейбриълски албум на знаменитата формация "A Тrick Оf Тhe Тail" (1976).
Така приключи и организираният от "София Мюзик Ентърпрайсис" сет на колоса Стив Хакет – с виртуозност, чувство и жизнена енергия. За да ни покаже, че арт-рокът не е динозавър, заключен в младостта на някои от именитите артисти, а изкуство.
Което е както класика, така и съвременност.
Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"