Симпатичните Хорхе Струнц, родом от Коста Рика, и Ардешир Фара, израснал в Иран, са не само добри музиканти, но и страхотни разказвачи. Толкова умело, сякаш без да искат, успяха да влязат под кожата ни и да оплетат мислите ни, че възхищението ми в момента е единствената адекватна реакция. С много препратки към неотдавна състоялия се концерт на маестро Ди Меола в Пловдив, шоуто на двамата виртуози все пак преподаде нов урок - по изтънченост и владеене на хипноза, с единствено средство за действие - акустичния звук.
В компанията на атрактивния тексасец флейтист, но и кларнетист, и двамата чаровни кубинци - на перкусиите и контрабаса, Струнц и Фара ни пратиха на едно толкова топло, уютно и в същото време толкова екзотично и завладяващо място, че, уверявам ви, забравихме за снежната "приказка" по софийските улици... Минахме от игривото латино през палавия етно джаз до фламенкото, за да усетим мириса на Средиземноморието, но и за да приседнем на турския бряг, където кларинета избяга някъде в неравноделието, потупван по рамото от дуото неуморни китари.
Струнц и Фара - приказка! И с това мога да изчерпя темата. Само около 1500 души в зала 1, но късметлии. Над час и половина истинска буря от звуци, картини на сцената и около нея, а иначе всичко е толкова семпло. Петима професионалисти, които са нясно с тънкостите в занаята и не се колебаят да те хванат за гърлото или да те погъделичкат, за да настръхнеш, без да са те докосвали... Не ми се мисли какво ни чака тази година, ако първият концерт в действителност е показателен. Смислено, елегантно, с куп сола, от които не боли глава, и толкова много музика за душата. Даааа, за Душата!