Дали така ще се казва новият албум на група Субдибула, все още не е ясно, но определено с тази бъркотия от мистика и реализъм се занимават действащите лица зад инструментите.
В едно са единодушни: "някои неща, които ни се случват сега, трябваше да ни се случат преди 30 години". Дали това е поводът някои въжделения да бъдат надграждани или по модерно казано ъпдейтвани, за да изглеждат приемливи и свежи или наедрялата призма от натрупаните години, е повод за размисъл и преразглеждане на начина на мислене? Във всеки случай не става въпрос за рециклиране на стари парчета или ъпгрейд в посока "да се впишем в модерното", поясняват от колоритната формация. Мястото на групата, независимо че на моменти е изплувала на повърхността, е било в ъндърграунда и там тя се е чувствала най-уютно и на място. Не говорим за модерния вайкащ се "неразбран" и самосъжаляващ се приземен етаж, който на моменти е преднамерено занемарен, но на места дори луксозно обзаведен в черно и златно. Говорим за първичния ъндърграунд, в който няма излишни напъни. Разбира се, за участията на живо са преработени много стари песни. Те придобиват съвсем друг облик след включването на Ели Раданова в живите изпълнения, а и в много от студийните записи.
Песните за новия албум са извадени току-що от "фурната", замесени месеци преди това в кухнята на новите и/или реконструирани желания. Първият сингъл от албума "Деликатно мълчание", който се появи преди година, е остра критика към поколението връстник на момчетата от групата, което не намери сили да се противопостави на сбъркания преход и примиренчески започна да се нагажда и възползва от новата конюнктура. Песента сочи и към закърнелия бунт на голяма част от колегите от така нареченото второ рок поколение. Но за повечето "медии" темата за духовната смърт на няколко поколения българи е безинтересна, убеден е Венцислав Дреников (най-вдясно на снимката).
Все пак, най-вече вследствие на поканата на Васко Громков за участие в класацията "Ново 10+2", където песента достига до първо място и проявения интерес на няколко водещи от програмата на БНР, композицията намира своето признание. Вторият сингъл ("Джуди"), който групата пуска няколко месеца по-късно, е закачка на тема: "това, че сме гаджета, не значи, че ти е позволено да ме моделираш". "Не искам да те губя" – е закъснял вопъл на губещия във всяка една връзка. В началото на лятото на 2022 година, когато българският радио- и телевизионен ефир е на почивка в Гърция и околните държави, Субдибула пускат песента "Още 5 минути" – на пръв поглед майтапчийска, но според нейния автор "това не е възхвала на мързела, а по-скоро намек за въвеждане на четири дневна работна седмица, пък който както иска да го разбира". "Няма вятър в косите, всичко е прах в очите" и "не искам да съм потник на гърба на млад работник" достатъчно ясно показват защо бих предпочел да мързелувам", споделя Венци Дреников. Инструменталът "Сънищата на Дени" по-скоро е музикална илюстрация към видеото на групата, разказващо за сина на Момчил Борисов – китарист в групата, който е аутист. Дете като всички останали, което живее в свят, който ние не разбираме и дори лековато отричаме. С тази инициатива групата се надява да провокира дискусия относно неизяснените въпроси, свързани с аутизма. Преди броени дни Субдибула представи в социалните мрежи последната си композиция – "С най-добри пожелания". Бащата Божо Тренков (ударни) и дъщерята Теодора (ксилофон и вокали) с помощта на мама Дани (вокали) и подкрепата на брата Марто (оператор), участват шеметно в песента, изпята от Ели Раданова. "Добре, все едно, ще рухне твоя свят, а аз ще гледам отвън" е едно шеговито намигване относно недоразуменията в една връзка.
Групата се надява до края на годината да завърши още три композиции, между които и "Името ми запомни" на Петър Чухов. Дали с това ще приключи работата по новия им албум, още не е изяснено, но опитите продължават. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на националния фонд "Култура" по програма "Музикални инициативи".
И накрая - кратка ретроспекция.
Още когато Субдибула се събира през 1985 година на миналия век, в основата е идеята да свирят авторска музика. Ръка за ръка с нея е вървяла представата, че песните трябва да имат послание, различно от любовните въздишки в естрадата. Приоритет на цялото зародило се тогава рок движение беше акцентът да пада върху социални и злободневни теми и нерядко върху непреходните житейски въпроси. И това не е случайно. Без всякакво съмнение и Субдибула имат песни за любовта – би било ненормално да не е така. "Празник-празен ден" е пример за депресивна любовна песен, но пък "Момиче като теб" вдъхва повече оптимизъм. През първите пет години, когато Субдибула е основно концертна банда, публиката харесва предимно песни като "Кой", "Нима съм луд?" и "Парти" - композиции с текстове, третиращи социалните взаимоотношения и моралните норми. "Бавно" от едноименния първи албум създава по-широка известност на групата. Следват албумите "Жълто" с най-популярни парчета "Невинността е твоя" и "В моята стая" и купонджийския албум "Жесток купон", където освен едноименната песен се открояват също "Хайде на терен", "Не пускам на врага" и "Чужда жена". В последния за този период "полусборен" проект се появяват "Пия за вас" и композицията, която е дала име на състава. Следва десетгодишно мълчание, прекъснато от албума "Personal Things" (2007). По-популярен от него става клипът към инструменталната пиеса "София".
Субдибула е група към СУ "Свети Климент Охридски" в периода 1985-1991 година. Там те изнасят своите концерти и реализират два музикални спектакъла. Бандата е в основата на първия в България рок клуб "113+" и съорганизатор на Първия рок фестивал в страната (1987). През 1988 г. съвместно с група Клас сформират първото частно звукозаписно студио. До 1997 г. студиото активно подпомага, продуцира и издава българска музика. Извън съвместната си дейност, музикантите от групата участват в редица популярни формации, проекти и звукозаписни сесии.
"С най-добри пожелания": https://youtu.be/ZFNX4M-K_ds
"Сънищата на Дени": https://youtu.be/BpI_YujGc6g
"Още 5 минути": https://youtu.be/_CrZyHOi74Q
"Джуди": https://youtu.be/_DvTL17qQaM
Фейсбук: https://www.facebook.com/subdibula