Когато човек е суперзавеян, му се случват разни странни неща - като например да прочете, че концерт в София ще има Sofi Tukker и да си помисли, че става въпрос за Sophie Elis-Bextor.
Да, знам, абсурд и размекнат мозък ще да е пишело в хороскопа ми за този ден, ама ето, на, наканих се да ходя аз на събитие, и по едно време явно на чавката, дето ми беше изпила ума, ѝ свърши работното време, та ме осени просветлението. Честно казано, двата най-вървежни клипа на Sofi Tukker, които известно време ме преследваха от телевизионния екран на музикалните телевизии, не ми допадаха особено, та подходих към срещата с американското дуо с известни резерви.
Въпросната среща се осъществи в Sofia Live Club на 28 март, след като многобройната публика бе добре подгрята от сета на диджейката Julieta Intergalactica. Към 21.50 часа клубът беше пълен с нетърпеливи почитатели, готови да се впуснат в музикално пътешествие. За него подсказваше семпло, но ефектно декорираната сцена, където музикални инструменти надничаха интригуващо измежду камуфлажни мрежи и пластмасови палмови листа. Публиката от пъстри, млади хора, дошли да се забавляват и да раздадат енергията си, посрещна изключително ентусиазирано Софи Хаули-Уелд и Тъкър Халпърн. Двете половинки на дуото не губиха време и подхванаха "Energia". По-късно Тъкър сподели, че не са знаели какво да очакват като за първи концерт на ново място, но беше ясно, че приемът е повече от удовлетворяващ. Още от това първо изпълнение публиката пееше ентусиазирано, а изобщо няма смисъл да споменавам, че танците не спряха нито за миг - нито по време на "Matadora", нито през последвалата "Déjà Vu Affair".
Но реакцията на публиката бе съвсем разбираема, тъй като Sofi Tukker се представиха забележително добре. Чудесни вокали, хубав звук, непринудена хореография, интересни хрумвания, много енергия и несекващ контакт с присъстващите - от репликите между парчетата до качването на фенка на сцената за "Awoo".
Въпреки номинациите за "Грами" за албум ("Treehouse", 2018) и за песен ("Drunkee"), в дискографията на групата все още фигурира само един диск, който чухме почти в цялост. Приятното допълнение към него бяха две нови песни - след "Baby I'm А Queen" чухме "Like This", парче с потенциала на голям хит, преляло във "Fuck They" и безспорно харесало се на публиката. Обединяването на двете композиции не е случайно, притежават неоспорим заряд, преструват се на скандални и провокативни, докато всъщност са солидна порция неподправено забавление.
След "Swing" пък прозвучаха "Mi Rumba" и "Fantasy", излязла буквално преди дни. Гората от ръце в залата, дирижирана откъм сцената, се люшкаше в съвършен синхрон и беше вълнуваща гледка. Трябва да отдадем дължимото на креативността на тандема, който не само съчетава в музиката си електроника, хаус, денс, бразилска традиция и поезия в текстовете, включително и на португалски, но и съумява да превърне малката сцена в огромна джунгла от емоции, в пищен декор на видеоклип, в площадка за изстрелване към космоса на танцувалната нощ, на която се стрелкат две ракети, чието гориво сякаш може да се мери само с взривната енергия на слънцето.
Движение във всеки момент - през "Benadryl", "Everybody Needs А Kiss" и "My Body Hurts", до огромния хит "Best Friend", по време на който, дори до този момент да бяха останали по-сдържани фенове, всякакви притеснения отпаднаха и всеки лудееше на воля. "Batshit" не свали нивото и завърши основната част от сета с много енергия.
Разбира се, не може без бис, съчетал две противоположности - акустичното изпълнение на Софи на хита "Cry For You" на шведската певица September, за който Тъкър сподели, че едно от най-любимите му парчета; а съвсем за финал - "Drunkee", пиеса с шантаво видео и една от няколкото с текстове от бразилски поети.
Песен съвсем на място след повече от час танци, положителни емоции и раздаване до изтощение, които да освободят съзнанието от мислите и тревогите и да го изпълнят само с приятното усещане за радостта от живота.