Втората постановка на шоуто "Tango Seduccion" се завихри в зала 1 на НДК снощи.
Ефектно. Стилно. Страстно. Не на последно място- зрелищно.
В тъмнината се плъзна бавно лъч светлина. Контрабасът затуптя ритмично. Пианото, цигулката, китарата и акордеонът се сляха и закръжиха над сцената. Черни сенки се целунаха. Стройни крака заопипваха земята. Ръце търсеха сигурност.
Пред очите ми телата се сплетоха. Ето така започна. Едно нощно, плътско бягство. Казват, че танцът е вертикална проява на хоризонтално желание. И е факт. Особено за тангото. Но този танц крие още нещо в гънките на телата на танцьорите. Крие онези неизказани страсти, за които думите биха могли само да намекват.
Густаво Русо и танцьорите, музиката на Астор Пиацола и нейните интерпретатори се заеха тази вечер да разголят думите и да покажат страстта на телата – онази, неописуемата.
Сцената се отвори, за да пусне на свобода голата емоция и да остави без дъх публиката. Стоях прехласната, потънала в дълбоко, първично усещане, което погали кожата ми още с първите стъпки. Глас, музика и тяло въздействаха на всяко сетиво. Светът наоколо се беше свил и дишаше тежко, заедно с феерията на сцената.
Спектакъл, а всъщност един живот, една история започна да се движи. В началото малко плахо. По-свенливо. По-тихо. Ръцете се протягаха една към друга.
И после се засили. Емоцията взе превес. След интродукция, начални стъпки, историята на страстта, танцьорите започнаха да прелъстяват. Себе си. Публиката. Телата и мислите. Пръстите на мъжете докосваха все по-огнено голите извивки на женския гръб. Телата се докосваха с нежност. Музиката предизвикваше водовъртежи. И ние попаднахме в плен на тихото приплъзване на танцувалните обувки.
Спектакълът накъсваше дъха на времето. Напрежението нарастваше с всяка стъпка. Историята на самотата, любовта, тъгата, прелъстяването, омразата, съперничесвото, еротиката се изливаше от всяка пулсираща вена на сцената. И не мислете, че тук говоря за онази детинско-наивна романтика. Под светлините на прожекторите се разиграваше животът - с онези любовни триъгълници, които ни карат да предаваме себе си, да просим любов, да търсим утеха. Истината - с онези самотни тихи нощи. Животът - с опиянението му от меката плът, с енергията, която прави ръцете ни силни, когато прегръщаме някого. Животът, който не можем да разкажем, а само да почувстваме.
В сумрака се просмукваше глас. После се сплитаха крака. После пианото изплака. А ние, публиката на емоциите, търсихме с очи следващата прегръдка на страстта.
И получихме тотално откровение. Тангото е тръпката да докоснеш любимия. Тангото е онова настръхване на кожата, когато устните ви се слепят. Тангото е секс. Тангото е катарзис.
Краят на нощта го показа. Не само чувствата се разголиха. Телата също. И пръстите, които галиха кожата, бяха все по-безскрупулни. Предадена любов, любов, подгонена от съперничеството, любов, смесена с вина се разпери пред нас. Едно откровение ни понесе на крилете си. Облени в червено, потънали в мрак, танцьорите сваляха табуто от кожите си, сваляха съзнанието и мислите, сваляха последните съмнения, че онези неизказани чувства на първобитното не могат да бъдат обяснени.
А ние ... ние, погалили с очи ръба на еротиката, резонирахме с финалните акорди и стъпки. По изправените походки, по грацилните движения на хората, които си тръгваха след спектакъла и по огнените им погледи можех да се убедя, че тангото ги е заразило.
Опитайте и вие. "Mysound.bg" ще ви предупреди предварително кога пак ще получите доза страст.
(А - иде, иде: ей я - във Военния клуб, София, на 20 и 21 април - бел.р.)