Първият ми сблъсък с филмово/музикално/поетическото творчество на бургаския бард беше стресов, признавам.
То не е леща и лешперлък, то не са противогази. Бидон филм продукциите трябва да са Rated R- за Разпокитващи. Е, това беше в епохата, когато ходех до Бургас само лете… "но тогава Митко Пистата гони със сопа туристите". Оттогава са минали сигурно осем години. И много бира изтече.
Димитър Таралежков я се появява, я се покрива, косата му формата си мени, но нрава – никога. Отваря и затваря клуб 27, реди рими, пее и свири с прогресиращо умение. Албум още не ще да издаде, но турнета и демота с талантливите си авери си прави : айлячи надлъж и нашир и повлича подземните маси. (Още ли се води човек ъндърграунд, когато разните барове се пукат по шевовете, щото купища хора искат да чуят баш барда и толкоз?)
Докъде стигнах? А, да, по старо народно поверие, ако видиш таралеж в мазето, наздраве е.
Търча по пътя си, търча от срам, тъй като до момента само три пъти съм се отчела да слушам лицето на живо. И откривам Алабин да гъмжи от хора, пред табалкохолмага се къдрят опашки с младежи и младежи с опашки. Млади по тела, млади по душа, а повечето - и двете. Задачата да се промъкнем за откриването на сезона в Maze се оказва предизвикателство – въпреки (а може би и заради) свободния вход. Но ние сме дзен. Нищо, че моментално плувваме в пот и добре, че са виртуозите и виртуозките на бара, че да ни помогнат да преборим леталната дехидратация.
Тъмно е. Чакаме. Слушаме класики в жанра (от Секс Пистълс до Луис Армстронг). И – о, щастие неземно, през анатомически колоноподобното пространство на Maze път си пробиват Бат‘ Невен и светлото му излъчване, Bggz Rubbit, който май не е много на кеф и сам Митко Таралежков с иновативно опашленце под знаковата шапка. За Шапката – справка със сетлиста. "Ние сме група Хралупа" – поздравява ни Митко. Отдъхвам си, това се запомня по-лесно от… как беше онова, внесло смут на "Аларма Пънк Джаз" име… Дъ Хартбрейкър Енд Дъ Пропър Хендс Фор Дъ Джоб.. Остави ти тая работа…
"Тъмно е". А някак си е хубаво. И продължаваме с зимно-депресивното "Кус-Кус Блус", само че е толкова горещо, че парчето е горе-долу толкова депресивно колкото биропиене около огъня на плажа. И нивата на шума от припяващите хора са сравними. "Къде е въздухът“ – потен Таралежков пита потната си публика. И раздвижва атмосферата с "Вятъре". Крайници се мятат на живата мелодия на "Радост" – да, тя съществува и да, той я познава все още. Лиричното "Знам, да, да" отприщва див хор. Колко ли души днес са прегракнали… Още две песни и правим почивка. Необходимо е!
Бягам да си сипя най-голямото възможно уиски – след две минути повечето доомокря потния ми потник - и айде обратно в суинг/ска/деветдесетарски класики денсинг коридора. Машината на времето действа на пълни обороти, хората припяват гимназиалните шлагери – от Ред Хот до Нирвана. На последните обстановката ескалира драстично, it makes me smile, oh well, whatever, nevermind, Таралежков се връща! Бат‘ Невен гордо показва мръвката, с която някой го е сдобил, Bggz разплита кабели и с нови сили закипяваме пак.
Втората половина ни носи 15+ песни и няма да ги обяснявам всичките. Който бил – пил, който не бил – живи, здрави, пак ще се случват такива неща. И да знаете, че легитимното оправдание да не се иде на Таралежков в София е само влакът за Бургас.
Но знакова е пънкарията в "Петък вечерта" (срещу понеделник сутринта, който в случая дори ще се падне вторник – въ!) и тежката драма в "Тежък случай" (с едно леко момиче, което няма да назоваваме сега). Народните мотиви, любовните мотиви и понякога само привидно лежерните мотиви. И какво даваш за това удоволствие: кофа пот и една гривна. Хубав е животът! "Комините", която ми къса душата всеки път. Изскача един пич с алтернативно заешка тениска, който до момента си е кротувал сред публиката. Сглабя и духов инструмент, който не рискувам да назова, и влиза в бенда за трансцедентално изпълнение.
"You Look Like Rain" на Morphine уж за десерт, ама кой ли ще ги пусне.
"И толкоз".
Ама друг път.
Сетът завършва сезонно-философски с "Лятото е само наужким" – едно от най-мелодичните и поетични таралежкови парчета. Плача, братя, от всяка пора, от кеф.
Първоначално много исках тази вечер да отметна още една глава от музикалния бестиарий, като уважа и Kottarashky, но ушите ми са изцедени, а душата – препълнена. Някой път внимание специално нему ще отделя. Но сега се налага да излезем да глътнем малко септемврийски въздух. А по пътя към следващата глътка намираме какво – таралежче.
Ти да видиш вселенска идилия.
Сетлист:
Тъмно е
Кус-кус Блус
Вятъре
Радост
Знам, да, да
Шапката
Нашият път
---
Събудих се
Петък вечерта
В рая няма бира
Златната спирала
Комините
Станиното лице
Слънце
Тежък случай
Кажете им, че съм в Бургас
Краят на лятото
Влага и какао
You Look Like Rain
---
21. И толкоз
22. Лятото е само наужким
Снимки - в секцията "Галерия"
Таралежков:https://www.facebook.com/Taralejkov
Котарашки: https://www.facebook.com/kottarashky -
Bggz Rubbit: http://bgzbg.eu/bio.html