Дискът е посветен на родната му Куба и представя съвременното музикално лице на страната, което се оглежда в огледалото на традицията, но е обърнато към настоящето. В албума участват големите имена от Буена Виста Сосиал Клуб Елиадес Очоа и Мануел "Гуахиро" Мирабал, както и Тромбоун Шорти и Рей Брайант, Мерседес Кортес и Роберто Еспиноса Родригес и още много други. Композициите "Contradanza del espíritu" и "Tumbao de la unidad" покоряват завинаги още с първото слушане. Роберто Фонсека е човек на духа, воден от невидима и мистериозна сила, която го кара да създава музика така естествено, както диша. "Музиката е булката за музиканта", заявява той още преди 11 години, когато излезе албумът му "Zamazu".
Израснал в Хавана в семейство на музиканти, Роберто първоначално има влечение към ударните инструменти и перкусиите, което се долавя по-сетне в стила му на свирене на пиано. Наречен "истинскио откровение сред пианистите от неговото поколение", той пише първите си композиции, смес между джаз и афро-кубинска музика, на 14 години, а година по-късно е сензацията на фестивала Jazz Plazа в Хавана. След известно време сформира първата си група – Темпераменто, заедно със саксофониста Хавиер Салба (Иракере, Кубанисмо). Успоредно с това работи с певеца Аугусто Енрикес и записва първите си албуми "En el comienzo" и "No Limit". Самият пианист признава, че в тези две години на усилен труд се е лутал, за да намери себе си и да излее насъбралите се у него идеи.
Но истинската промяна за Роберто Фонсека настъпва през 2003 г., когато покойният перкусионист Анга Диас го кани да запише партия в неговия албум. Пристъпвайки прага на известното студио "Егрем", Роберто вижда там да стоят легендарните Рубен Гонсалес, Качаито Лопес, Мануел "Гуахиро" Мирабал и животът му се променя. Той става част от тази велика формация, свирейки основно в проектите на великолепния Ибрахим Ферер заедно с всички великани от старата генерация. Тогава на Роберто Фонсека е оказана огромната чест да бъде артистичен директор на придобилия култов статус албум-портрет "Mi Sueño" (World Circuit) на Ибрахим Ферер. Големият маестро признава, че младият Роберто изпитва огромно уважение и разбиране към музиката му и затова именно той ръководи проекта и впоследствие, след смъртта на Ибрахим Ферер, го завършва.
През годините на интензивна концертна дейност с Ибрахим Ферер у талантливия млад пианист се заражда идеята за формиране на негова група и запис на нов самостоятелен албум. Именно тогава се оформя скелета на диска "Zamazu" (Enja Records, 2007), в който съжителстват в хармония джаз, класика, афро-кубински влияния и традиционна кубинска музика. Следват множество турнета и участия на най-престижните европейски и американски фестивали. През 2009 г. Роберто Фонсека издава албума "Akokan" ("Сърце"), в който посвещава пиеса, вдъхновена от българската музикална традиция – "Bulgarian", родила се след гостуването му на фестивала "Джаз Плюс" през 2008 г. в София. В този запис гост вокалисти са певицата Майра Андраде и китаристът Раул Мидон. През 2010 г. Роберто Фонсека се впуска в нова авантюра като съпродуцент с британския диджей Джайлс Питърсън и аранжьор на проекта Havana Cultura, в който участват около 60 представители на новата генерация кубински музиканти. Същата година излиза и проектът "Live At Marciac".
Поредният му студиен албум се казва просто "Yo" ("Аз") и още с излизането си е номиниран за награда Grammy. В него пианистът обръща поглед към африканската традиция – ясен пример какво се получава, когато велик кубински пианист е погълнат от музиката на Африка. Година след това артистът издава втори концертен проект, наречен "At Home", запис от Фестивала в Марсиак, заедно с певицата от Мали Фатумата Диауара.
Последният му диск е неговият нов поглед към Куба и се казва "ABUC" (Impulse Records, 2016). Всеки проект на Фонсека умело представя различните музикални традиции на Америка, Куба, Бразилия и Африка. Композициите са сложни, с множество обрати, с незабравими стихове и фантазна емоционална наситеност.
Роберто Фонсека има невероятна техника, но никога не акцентира на това, а знае, че музиката се ражда в хармоничното присъствие и на другите музиканти, и затова много държи на общуването си със своята група. Малцина умеят да пресъздават усещанията, които извиква музиката у тях така екпресивно. Малцина говорят с публиката си толкова задушевно чрез музиката. Единици ни отнасят в друго духовно измерение още с първите изсвирени няколко тона. Роберто Фонсека е от тях. Билети за:
първия концерт: https://event.gg/8898/
втория концерт: https://event.gg/8938/
и в "Дюкян Меломан" (улица "6-ти септември" 7а)