Stop Stop върнаха модата на тупираните изрусени коси и леопардовите щампи. Дори по някакъв странен техен си начин ни напомниха за славните времена, когато индустрията за филми за възрастни инвестираше в продукции, в които главните герои са птеродактили и динозаври...
След тях обаче лентата се върна още по-назад с палавия и експлозивен рок-ен-рол на The Jim Jones Revue, характерен за средата на миналия век. Британска банда, която прави американска музика – какво повече можехме да желаем от със сигурност най-добрата сцена на Spirit Of Burgas 2012. Момчетата стриктно спазваха характерния си дрескод – небрежно разкопчани черни ризки, танцуващи артистични бретони, които са по-скоро част от музиката, отколкото от външния им вид; ластични черни дънки и раздване на максимум.
Автентичният рок-ен-рол, който бандата прави, накара крайниците на всички пред сцената да танцуват в различни посоки, а дрехите на нежната половина от публиката падаха небрежно на по-бавните парчета. Между другото, музиката на The Jim Jones Revue пасна перфектно на песъчливия пейзаж на Jack Daniel’s Rock Arena, и всеки, който не е успял да види групата у нас, може само да съжалява. Нищо, че момчетата имаха известни технически грижи покрай саунда почти през целия си сет, за които им помагаха около половин волейболен отбор грамотни в звукоизвличането и доставянето лица. Но все пак - последна вечер, уиски, шумна музика, рок арена – няма и как да бъде по-различно.
Накратко - агресивни, макар и класически китарни рифове, палаво пиано, което скачаше по току-що постланата лунна пътека и силният глас на самия мистър Джоунс (на снимката), чиято реплика "Say Yeah" бе повторено толкова пъти, че дори успя да намери място в съня ни...
Включването на тази британската група на Spirit Of Burgas 2012 бе наистина много класно и за пореден път потвърди убеждението ни, че бандите и артистите от Острова правят най-доброто шоу изобщо, независимо в какъв стил се подвизават. Снимки на Дара Кръстич - в секцията "Галерии".