Предаването за концептуални албуми, водено от Сергей Шишов, ще представи пианиста и неговия квартет в нова ритмична структура.
През 1958 година бендът предприема гастроли в Близкия Изток и Индия, свирейки с местни музиканти, които не ги ограничават в стандартния за джаза 4/4 такт.
Барабанистът на квартета - Джо Морело, носи впечатленията от уменията на индийските табла изпълнители на рага, а пък Дейв Брубек често си припомня ритмите в 9/8, чути по улиците на Истанбул, дълго след турнето.
Така се ражда замисълът за експериментален проект, в който да се изследват възможностите на различни, предимно неравноделни, тактове – 9/8 и 5/4. Но продуцентите от звукозаписната компания Columbia намират за твърде рисковано да се ангажират с музика, която не е танцувална, и се налага лично президентът на фирмата Goddard Lieberson да вземе решението да се издаде плочата.
Първоначално пускат сингъл за радио и джубокс разпространение, за да проверят как ще реагира пазарът. Това е композицията "Take Five" на алт саксофониста Пол Дезмънд, който признава, че я съчинил не за да бъде хит, а само за соло барабаните на Джо. Тя обаче постига неочакван успех – заема 1 място в джаз класациите и № 5 в Billboard за поп музика, а в наши дни е сред най-изпълняваните джаз стандарти.
Това открива пътя за издаването на цялата тава, която става един от най-продаваните в историята на джаза продукции, заемайки второ място в Billboard за поп проекти.
Избрана е от Конгреса на САЩ през 2005 да бъде включена в регистъра на 50-е национални албума.