По принцип триото на Крисчън МакБрайд свири сравнително улегнал и мелодичен джаз – който все пак не е лишен от нерв, но пък страни от академизма. В общи линии в този дух преминава вечерта, оформена като пътешествие през джаз стандарти и майсторски импровизации. Ако в първото изпълнение (веселяшки прочит на зловещата фолклорна песен "Frankie And Johnny") все още се усеща известно напипване на почвата между музикантите, то за "Caravan", една от най-записваните композиции на Дюк Елингтън, всичко е вече на шест. Порядъчно известна и в тотално различната версия на Телониъс Монк, в Sofia Live Club тя пък започва почти рокаджийски и продължава в донейде авангарден дух, подчертаващ мистицизма на темата. Маниашки прочит, в който един от акцентите е импровизацията на Джером Дженингс (Jerome Jennings): не всяко соло на барабани е особено мъдро, но това определено се развива и разказва история.
Нататък следва топъл танцов суинг, в който представителят на бялата раса се изявява отлично, а преходите стават все по-майсторски. Тримата музиканти определено са намерили територията си. Няма да стигнем момента, в който просто свирят за себе си, но пък публиката няма основания да се чувства забравена. Слушаният в безброй версии стандарт "Bye Bye Blackbird" се оказва най-живото изпълнение за вечерта. Пианото подсвирква, подскача и кълве; темата неусетно се прехвърля върху струните на контрабаса, виртуозно разходена от пръстите на Крисчън. После, както му е ред, идва времето за тотална импровизация, която започва с мощен фънкарски бийт, а Заберски бързо успява да вкара и балкански нюанси. Посред това парче се развихря размяна на фрази с публиката, която също се представя на ниво, а на финала доволният лидер на триото търси заглавие за току-що родената композиция. На мен предложението на Джером ми допада: "Good Yoghurt Funk".
Получаваме още едно изпълнение с доста музикални шеги и радостен синхрон, а накрая – нежен бис за лека нощ. Много исках да чуя "My Favorite Things", едно от истински любимите ми парчета, което присъства в последния албум на триото в много хубав вариант. Но ще си го пусна вкъщи. Концертът е продължил точно два часа, които, вярвам, са направили всички ни поне малко по-щастливи. При това – с пианист, привикан по спешност в същия ден.
Това наистина само в джаза може да се случи.
Снимки на Марчела Иванова - в секцията "Галерия"