За трета поредна година Мария Мутафчиева, Гимназия с преподаване на английски език "Гео Милев" – Бургас и издателска къща "Знаци" проведоха Национален поетичен конкурс "Непознати улици", в който участваха ученици от цяла България, от VII до XII клас включително. До финала достигнаха 39 творби. И тази година журито бе в състав: Мария Мутафчиева - вокалистка и автор на песните на Мери Бойс Бенд, Милена Андонова – директор на ГПАЕ "Гео Милев" и Румяна Емануилиду – издател, писател и главен редактор на вестниците "Черноморски фар" и "Фактор".

Награди в категорията VII – IX клас получиха Деяна Мартинова от ГПЧЕ "Симеон Радев" – Перник, VIII клас и Никол Демирева от ГПАЕ "Гео Милев" – Бургас, VIII клас.

В категорията X - XII кл.: Специална награда за цялостен принос към конкурса, творческо развитие и силно представяне във всичките три издания спечели Георги Георгиев от ПГТ "Проф. Д-р Асен Златаров" – Бургас, XII клас. Първа награда спечели Цветелина Йовчева от ПМГ "Акад. Никола Обрешков" – Бургас, X клас за стихотворението "От плюс към минус". Втора награда отиде при "Ахерон" на Десислава Кирязова от Търговска гимназия в Бургас, XII клас. С трета награда бяха отличени "Разбъркани мисли" на Мартина Друмева от ПМГ "Добри Чинтулов" – Сливен, X клас и "С пристигането…" на Антония Попова от ГПАЕ "Гео Милев" – Бургас, X клас. Поощрителни награди получиха: Доротея Георгиева, АГ "Гео Милев" – Русе, XII клас и Цветелина Йорданова ГПАЕ "Гео Милев" – Бургас, Х клас.

Мария Мутафчиева: Гордея се с пишещите деца на България!

Срещата с пишещите деца на България е едно от най-вълнуващите и най-чакани приключения за мен през последните години. Гордея се с тях и с всичко, което постигат. Първите три издания на конкурса "Непознати улици" бяха много силни, вдигнахме високо летвата, но и децата се развиват, езиковата им култура е вече по-добра… Днес ми се струват израснали и много по-мъдри. Вече си мисля за изданието догодина и желая на всички успех!

През 2014 година в конкурса са отличени:

В категория X-XII клас:

Специална награда - Георги Георгиев, ПГТ "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас

Първо място – Цветелина Йовчева, ПМГ "Акад. Никола Обрешков", X клас
Второ място – Десислава Кирязова, Търговска гимназия, Бургас
Трето място – Антония Попова ГПАЕ "Гео Милев", X клас
Трето място – Мартина Друмева, ПМГ "Добри Чинтулов", Сливен

Поощрителни награди ще получат:
Доротея Георгиева, АГ "Гео Милев", Русе, XII клас
Цветелина Йорданова ГПАЕ "Гео Милев", Х клас
В категория VII-IX клас:
Поощрителни награди ще получат:
Никол Демирева ГПАЕ "Гео Милев", VIII клас
Деяна Мартинова, ГПЧЕ "Симеон Радев", Перник, VIII клас

НАГРАДЕНИ СТИХОВЕ В КОНКУРСА "НЕПОЗНАТИ УЛИЦИ" 2014:

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА КОНКУРСА ЗА ТВОРЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ПОСТИЖЕНИЯ В ПОЕЗИЯТА, предоставена от издателство "Знаци"

Георги Георгиев, ПГТ "Проф. д-р Асен Златаров", XII клас

ЛАБИРИНТИ

Това са сгрешени релси, задраскани чувства,
неотворени писма…
във формата на спирали.
Искам да се скрия в препинателни знаци,
в миналото,
в дървена къщичка на най-високото дърво,
да събирам есенни ябълки.
Отвъд световете ми няма съкровища,
нито колесници.
Взирам се в погледа на бездомник,
или на малко момиченце,
в хищник.
Светлината е скрита дълбоко.
Прониква до всяка клетка като алкохол.
Не упреква,
стои на пръсти с години.
Нейно хоби е да убива книгите.
На какво прилича "живата смърт"?
Духът живее в тялото –
жена покрита с плетен шал,
красота слята във вселенско
противоречие.
Кое е от значение?
Да бъдеш точка или пунктир,
да лежиш в морето или в снега,
да бъдеш измамникът или Силата.
Натрупаните книги не значат нищо.
Прахът не е знание.
Мълчанието е метален затвор.
Със съдба мога да заплатя
въпросите.
С дребен шрифт написвам накратко
историята,
рисувам полюсите на съзнанието,
зареждам пушките…
но запазвам място за следващия.
Ще мълча.
Ще предизвикам себе си!
Да спукам балоните от детството,
чудовището да бъде мой учител,
убиецът да няма куршуми,
смъртта не е начин за обезсмъртяване.
Вярвам във времето, мрака и листата.
Вярвам в моите градини.
Всяка есен
семето, пръстта, цветът
разказват отсъствието си.
Това тяло мое ли е?
Отговор:
В 12:09
Тиктакане и стара печка,
която осигурява сън.
В  пукането на клоните има мистерия.
12:10
Телевизор, компютър, телефон-
машини, които не са нужни в нощта.
12:11 Лист, перо и мастило
12:12 Сънят е гробище за идеите ми.
12:13 Детството е приключило.
Една минута почивка
в очакване на реалността.
В 12:17 Изпреварвам времето.
12:20 Човекът е ненужната част
от стъблото на букет…
И
Лабиринт.

ПЪРВО МЯСТО

Цветелина Йовчева, ПМГ "Акад. Никола Обрешков", X клас

От + към -

Казваш,
че не ни било писано,
затова
сядам да ни го напиша.
Бих те гледал
до червеното в синьото,
после още минута и 30.
Бих откраднал за теб
ои Айфеловата кула,
защото знам,
че Париж те потиска.
Бих се гмурнал
в Марианската падина,
за да напиша,
че ми липсваш
на дъното.
За тебе, мила,
дори бих се обръснал,
за да не ти боцкат
целувките в тъмното.
Даже бих ти взел
пухкава тарантула,
защото знам,
че я искаш.
Ти само се върни,
облечена в сиво,
наметната с облаци.
Ела си обратно,
малко прашна от пътя,
но пречистена вътрешно.
Ако си дойдеш,
то ще е само защото
добре знаеш, че:
ще те гледам до края,
ще ти построя по-хубава
(от клечки за зъби),
ще ти го напиша
с перманентен маркер
на огледалото в банята,
ще е станала дълга,
та вече няма да бучи,
ще са се завъдили вкъщи,
защото те няма да изчистиш.
Идвай си, моля те,
че стълбите забравиха
очертанията на стъпалата ти.
Идвай си, моля те,
че на вратата ѝ писна
да чакам до нея.
Идвай си, моля те,
че да се почувствам
и аз отново завършен,
като пъзела в кухнята.

ВТОРО МЯСТО

Ахерон

Десислава Кирязова  ТГ Бургас, XII клас

Ахерон
"Хароне, да беше човек…"
Нотис Сфакианакис/Νότης Σφακιανάκης
В памет на "дребното момче с Голямото сърце"

Облачна неделя. Дъждът рови в пръстта.
Реките сълзи надничат във всички посоки.
И лодките се подготвят,
и той чака монетата
под езика ще търси изгода със златно покритие,
душата струвала скъпо.
Да забравиш, намразиш и да плачеш
– не променя течението към Хадес.
Да беше човек, Хароне,
и с честен труд да изкарваш парите си,
от хляба на боговете трохи да събираш.
Не се стопява восъкът от огъня за теб
и смътно ще си спомняш добродетелите.
Да преодолееш непреодолимото си безсъние,
скитащите заради теб души, при тях да те приемат,
смъртните грехове да са твоето име.
Тази мъка ще е само твоя,
гладът на сърцето не се засища с нещастие
(ако сърце имаш изобщо).
Ще пробият дъното на лодката ти,
ще потънеш в Стикс
и както другите,
които не са платили за превоз към покоя,
сто години лутане в омразата към себе си те чака.
Но не си човек…
и в пантеона няма да отидеш.
Облачна неделя.
С онемели криле висят на клона птици.
Не поглежда кучето, мнимите сълзи да не личат.
Страданието със собствен пулс краде кислород.
Хароне, да беше човек…
Глътка сълзи да отпиеш….

ТРЕТО МЯСТО

Мартина Друмева, ПМГ "Добри Чинтулов", Сливен, Х клас

Разбъркани мисли
Вървя из моя
малък Холивуд
разбит
върху мечти
от стар асфалт.
А самотата
има аромат
на февруарска вечер.
 
Уличните лампи
се опитват
да надвият луната,
да светят по-ярко от нея,
да са по-високо,
да са по-красиви.
Дали фалшът
ще измести
изкуството?

ТРЕТО МЯСТО

Антония Попова ГПАЕ Гео Милев, X клас

С пристигането на последните дини
за последен път дойде и ти.
Виждах те само лете,
не знаех къде странстваш,
когато не си при мен.
Първият месец
след теб
мина лежерно.
Но топлината от теб
изстиваше
и ехото от теб
заглъхваше.
При мен остави
четката за зъби
и ризата, с която спеше,
както и любимата книга
с поезия.
Остави ме
сама да си варя кафето,
сама да си говоря,
сама да се обичам.